Неделя на самарянката e

Неделя на самарянката e днес, чества се също паметта на светите девици Текуса и другите с нея от Анкира, и на свети мъченик Теодот.

Петата неделя след Великден е наречена неделя на самарянката, защото в нея се чете евангелският разказ за разговора на Иисус Христос с една жена от област Самария в Палестина. Самаряните били родом евреи, които по време на Вавилонския плен се смесили с други народи и затова по-късно, по времето на Христос, останалите евреи не ги приемали за свои сънародници и едноверци.

Но тъкмо на жена от тази област Иисус разкрил едни от най-важните истини на Своето учение, като казал: "Бог е дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и с истина". Или в почитта си към Бог да не оставаме на равнището само на формални думи и действия, а трябва да Го приемем с духа си и да Го следваме истински. След разговора на Христос с нея тя станала Негова последователка, а по-късно била проповедничка на вярата в Спасителя.

В град Анкира в малоазийската област Галатия  (днес Анкара, Турция) в началото на IV век живели няколко жени християнки - Текуса, Александрия, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия. Те от момичета се посветили на вярата си в Иисус Христос и на служение в подкрепа на бедните и слабите, затова останали да живеят в девство. С всички сили и средства били в помощ на дейността на местната християнска община. Стремели се с проповед и с личен пример, особено с дела на милосърдие и благотворителност да привличат жени езичнички към спасителната Христова вяра.

Но успехът на тяхната дейност привлякъл вниманието на властите по време на поредното гонение срещу християните по времето на император Диоклетиан. Тези вече възрастни жени девици били привлечени към отговорност, защото не само отказвали да почитат езическите богове и да принасят жертви на техните идоли, но и убеждавали езичниците да не го правят, а да вярват в единия истински Бог, Който е казал: „милост искам, а не жертва“.

Седемте девици били заловени и предадени на съд, защото не почитали държавния култ, а с това вършели престъпление срещу установения от властта ред. Затворът, заплахите и мъченията не уплашили тези жени християнки и затова била издадена заповед да ги умъртвят, като ги удавят в близкото езеро. Тогава един християнин на име Теодот, който бил племенник на една от тези свети жени, Текуса, заедно с други християни извадил останките им през нощта и ги погребали с почит. Скоро Теодот бил разкрит и понеже се разбрало, че той също е християнин, го подложили на мъчения, за да се отрече от Христос. Но той бил непреклонен и за нищо на света не желаел да се откаже от вярата си. Затова след много мъчения бил обезглавен. Това се случило в 304 г.