Снимка на jacqueline macou от Pixabay
ЕС ще одобри кандидатурата на България да приеме еврото още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока. Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая се очаква да дадат благословията си в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда, твърди Politico, като се позовава на служители от институциите.
Присъединяването на България към еврото ще помогне на страната да засили търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието си в Брюксел.
“Присъединяването към еврото само ще укрепи суверенитета за България — ние ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ“, каза пред POLITICO Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.
В продължение на десетилетия левът - местната валута - беше фиксиран към еврото, но страната нямаше думата върху решенията на ЕЦБ за паричната политика, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано през 2026 г., българският централен банкер ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Въпреки това, тъй като тя ще бъде едва 13-ата по големина членка на съюза, представляваща по-малко от 1 процент от неговия брутен вътрешен продукт, нейното влияние върху Съвета ще бъде ограничено.
Критиците обаче предупреждават, че този ход не е без риск. Приемането на единната валута може, например, да предизвика поне еднократно покачване на цените. В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се адаптират към по-високите европейски норми благодарение на увеличената търговия в рамките на блока. Това е моделът за наскоро осиновени като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално са имали повишение на инфлацията.
Страховете са, че инфлацията ще удари най-често основните стоки като зеленчуците, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.
“Гласоподавателите в селските райони са скептични не защото са евроскептични, а поради страхове от увеличаване на разходите за живот“, каза Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврото.
Настройвайки се на подобни опасения, българският президент Румен Радев шокира нацията, след като по-рано този месец обяви, че иска да проведе национален референдум за забавяне на присъединяването на страната към еврото.
Това обаче едва ли ще бъде разрешено от конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.
Изявлението на Радев не е популярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
Говорейки във вторник, българският министър-председател Росен Желязков каза: “Няма смисъл във време, когато нацията трябва да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде от полза само за конкурентоспособността на нашата икономика, ние да въведем дебат, който всъщност манипулира хората и всява страх у тях.“
В момента София е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като свали инфлацията до целевия процент - едно от най-големите препятствия в процеса досега.