Честваме празника Събор на св. архангел Гавриил

На 13 юли църквата чества празника Събор на св. архангел Гавриил.

Архангел Гавриил (от еврейски - "Божия сила") се споменава в Библията като пратеник на Бога при хората. Още в Стария Завет е записано, че се явява на пророк Даниил по време на вавилонския плен. После в Новия Завет (в началото на Евангелие от Лука) четем, че той известява на Захария за раждането на св. Йоан Предтеча и съобщава на св. Дева Мария благата вест за въплъщението на Син Божи, т.е. зачеването и раждането на Иисус Христос.

За този архангел пише (без име) и евангелист Матей, че се явил на праведния Йосиф Обручник, на когото съобщава за свръхестественото зачатие на Спасителя Иисус.

Има два празника в негова чест: на 26 март, след празника Благовещение, и на 13 юли - на този ден се възпоменават неговите явявания и чудеса през цялата човешка история. Като безплътни Божии служители за спасението на хората от греха и смъртта, Гавриил и архангел Михаил са двамата най-почитани от християните ангели, поименно споменати в Библията. Те се наричат архангели (първи сред ангелите) заради водещата си роля в историята на човешкото спасение.

Денят 13 юли е изключително важен за всички християни. Той е свързан с връзката на най-великите събития в християнството. Всички са чували за вестителя Свети арх. Гавриил, който е предавал най-важните съобщения от Всевишния. Свети арх. Гавраил почитаме още на 26 март, в пряка връзка с празника Благовещение. Тогава и днес имен ден празнуват Гаврил , Гавраил , Гаро, Гальо,  Гаврила, Гарвилка, Габриел, Габриела , Габи .
 
В този ден се почита и паметта на св. Стефан Саваит (VIII век). Роден в Дамаск, той бил племенник на църковния писател и песнописец (автор на църковни химни) св. Йоан Дамаскин. Стефан от дете постъпил за послушник в прочутата със светостта на монасите си лавра на св. Сава Освещени в Палестина (днес Израел), там станал и монах. Затова го наричаме Саваит. Като основателя на обителта и Стефан прекарал живота си в уединение и молитва, като отшелник в пещерите край манастира и просиял в святост. Затова започнали да го почитат като "преподобен", както наричаме светците, които са били монаси (ако е била монахиня, се нарича съответно преподобна) и след смъртта си получават възможност да ходатайстват пред Бога за нас.