Честваме паметта на преподобния Йоаким Осоговски

Българският светец отшелник Йоаким Осоговски живял през ХІ век. Заедно със свети Гавриил Лесновски и Прохор Пшински той е сред най-известните последователи на свети Йоан Рилски, почитани у нас като създатели на духовната ни традиция. 

Роден е някъде в западните български земи и в зряла възраст дошъл в Осоговската планина. Заселил се в една пещера недалеч от сегашния град Крива паланка в Република Северна Македония. Посветил се на молитва и пост, и прекарал остатъка от живота си тихо и праведно. Българите от околността го почитали като свят човек. 

Упокоил се в усамотение на 16 август 1105 година. Тялото му е намерено от местни ловци, на които той някога помогнал в затруднението им и те с голяма почит го навестявали от време на време. Този път те с благоговение погребали тленните му останки. След това често идвали на гроба му, за да запалят свещ.

След половин век един овдовял свещеник на име Теодор от Овче поле се поселил в мястото, където се подвизавал преподобният, и приел монашество с името Теофан.

Преподобният Йоаким му се явявал няколко пъти и му заръчал да извади от земята нетленните му мощи. Теофан изпълнил заръката на светеца. После построил храм и манастир на името на преподобния. В този манастир и досега се пазят светите мощи на отшелника Йоаким.

Запазени са много свидетелства на хора, на които свети Йоаким се явявал насън и ги съветвал в трудни за тях случаи. Много пъти преподобният опазвал по чудесен начин своя манастир от грабежи. Също така той се явявал в сънно откровение на манастирските братя и ги наставлявал като истински игумен, когато те правели грешки.

След като през 1185 година България се освободила от византийско иго, българският цар Калоян посетил манастира на преподобния Йоаким в деня на неговата памет.

В историческата местност Петрова нива президентът Румен Радев ще участва в отбелязването на 122-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Честването се провежда под патронажа на държавния глава, съобщиха от прессекретариата на президента.

В храм-костница „Света Петка“ ще бъде отслужена заупокойната молитва в памет на преображенци. По късно пред мемориала в местността ще започне възпоменателната церемония. Президентът ще приеме строя на представителните роти на Националната гвардейска част и ще произнесе слово. Румен Радев ще отдаде почит пред загиналите в Илинденско-Преображенското въстание.

По-рано през деня ще се проведе научна конференция на тема „Църковно-националните борби на българите в Тракия“ (155 години от учредяването на Българската екзархия). По-късно ще има туристически поход „По пътя на преображенци“, посочват организаторите на честването.

Илинденско-Преображенското въстание започва на 2 август 1903 г. - въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя, съгласно Берлинския договор (13 юли 1878 г.). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.