Симеон Дянков: Инфлацията в България през август 2025 г. остава висока

Снимка: БГНЕС

Годишната инфлация в Европейския съюз е била 2,4% през август 2025 г., стабилна в сравнение с юли. Година по-рано темпът също е бил 2,4%. Данните са публикувани от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0,0%), Франция (0,8%), Италия (1,6%), Дания и Ирландия (1,9%). Най-високите годишни темпове са отчетени в Румъния (8,5%), Естония (6,2%), Хърватия (4,6%), Словакия (4,4%), Унгария и Латвия (4,2%), Австрия (4,1%), Литва (3,6%) и България (3,5%). Това показва анализ на д-р Симеон Дянков.

В сравнение с юли 2025 г. годишната инфлация е спаднала в девет държави членки, останала е стабилна в четири, включително България, и се е повишила в четиринадесет. Членките на ЕС в Източна Европа имат средно по-висок темп на инфлация от другите страни от ЕС. Единственото изключение е Чехия, чиято инфлация е на средното ниво за ЕС от 2,4%. 

През август 2025 г. най-голям принос за годишната инфлация имат услугите (+1,44 процентни пункта, п.п.), следвани от храните, алкохола и тютюна (+0,62 п.п.) и неенергийните промишлени стоки (+0,18 п.п.).

По-висока от очакваната инфлация може да намали бюджетните дефицити, но ефектът е временен и зависи от няколко фактора. С покачването на цените, събираемостта на ДДС се увеличава автоматично. Ръстът на заплатите (който в България се е увеличил по-бързо от инфлацията през 2025 г.) води до увеличаване на данъка върху доходите и социалните осигуровки. Корпоративните печалби също се увеличават в номинално изражение, което увеличава приходите от корпоративен данък.

Правителството обаче използва правила за индексиране (пенсии, минимални заплати, социални помощи). Те се увеличават с инфлацията, компенсирайки ръста на приходите. Разходите за обществени поръчки и инвестиции също се увеличават, сочи още анализът.