Какво е състоянието на птиците в България?

Какво е състоянието на птиците в България. Отговорите дава Национално проучване на 314 вида пернати. В края на септември 2025 експертен екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Националния природонаучен музей при БАН, в партньорство с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), приключи успешно мащабно проучване и събиране нa данни за изготвяне на оценка на състоянието на избрани видове гнездящи птици, включени в Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие (НСМСБР). Това мащабно проучване на национално ниво ще бъде обект на докладване пред Европейската комисия по чл. 12 от Директива за птиците. Дейностите бяха осъществени по договор с ИАОС с предмет „Теренни проучвания на гнездящи видове птици и изготвяне на доклади съгласно чл. 12 от Директивата за птиците“.

В рамките на проучването, проведено между април и октомври 2024 г., 63 учени и експерти, сред които 47 полеви орнитолози и сътрудници, работиха по организирането и провеждането на теренни наблюдения, контрола върху прилагането на методиките и анализа на събраните данни. Само за този период са реализирани над 2400 човекодни работа на терен в 422 мониторингови обекти в страната. Проучени са 248 вида гнездящи птици, а в базата данни са въведени 134 415 записа. В периода 2019–2024 г. общата база данни вече наброява повече от 1,8 милиона записа, включващи и информация за заплахи и въздействия върху птиците.

В резултат на проведените изследвания е отчетено състоянието на общо 314 вида птици в страната, за които са изготвени 469 оценки. За първи път са представени оценки на гнездовите популации на червеноклюната потапница (Netta rufina) и блатна сова (Asio flammeus), доказателства за гнезденето у нас на нови видове като розовото фламинго (Phoenicopterus roseus) и звънарката (Bucephala clangula), както и завръщането на сивия жерав (Grus grus) като гнездящ вид. В същото време, за два вида – орелът-рибар (Pandion haliaetus) и беловратата мухоловка (Ficedula albicollis) – не е регистрирано размножаване в страната. За периода на докладване не е регистриран и тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris), който през 2024 г. беше обявен за изчезнал в световен мащаб.

Краткосрочните популационни тенденции за периода 2013–2024 г. сочат, че близо 38% от гнездящите видове у нас имат стабилни популации, а 22% бележат нарастване. Намаляване на популациите е отчетено при 16.3% от видовете (41 вида). Най-значителен ръст показват черният лешояд (Aegypius monachus), който е обект на реинтродукция, малкият орел (Hieraaetus pennatus), морският орел (Haliaeetus albicilla), белоглавият лешояд (Gyps fulvus), гълъбът-хралупар (Columba oenas) и немият лебед (Cygnus olor).

В същото време тревожна краткосрочна тенденция на намаляване с над 50% се отчита при сивото каменарче (Oenanthe oenanthe), скалолазката (Tichodroma muraria), свраката (Pica pica), пъдпъдъка (Coturnix coturnix), водния кос (Cinclus cinclus), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), сивата овесарка (Emberiza calandra) и др.

В дългосрочен план, в периода 1980–2024 г., се наблюдава намаляване на популациите при 25.5% от видовете (64 вида). Нарастване е регистрирано при 25.9% от видовете (65 вида), а при 27.9% (70 вида) гнездовите популации са стабилни. Популациите на царския, малкия и морския орел, черния и белоглавия лешояд, немия лебед, червения ангъч, белочелата сврачка и др. показват дългосрочно увеличаване в страната. Най-сериозно намаление е регистрирано при глухара, египетския лешояд, ловния сокол, вечерната ветрушка, ливадния дърдавец и тракийския кеклик.

При мигриращите видове птици разлики в размера на популациите спрямо предходното докладване са регистрирани при 80 от видовете, като такива са отчетени и при 68 от зимуващите видове.

Тези резултати са в основата на националното докладване пред Европейската комисия, съгласно Директивата за птиците и дават ценна информация и по-пълна картина за състоянието на орнитофауната в България. Те ще подпомогнат ефективното управление на мрежата Натура 2000 и планирането на бъдещи мерки за опазване на застрашените видове и техните местообитания.