КЗК: Надценките на храните стигнаха до 90%

До 90% достига надценката върху млечните продукти от цената на едро до крайната в магазините в България. Това показва проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), извършена в 50 търговски вериги и дребни търговци, обхващащи над 500 обекта. За сравнение – в повечето европейски държави надценката варира между 25 и 35 на сто. Анализ на пазара в студиото на NOVA направиха икономистът Юлиан Войнов и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Те разкриха защо ситуацията остава непрозрачна за потребителите и как търговските вериги диктуват пазара.

„Темата не е нова. Ние, производителите, говорим за тези надценки от над 7 години, но досега проблемът се замиташе под килима“, заяви Зоров. Той изрази удовлетворение, че най-накрая КЗК потвърждава публично това, което отдавна е известно в бранша – че крайните цени в магазините са силно изкривени заради действията на търговските вериги и посредниците.

По думите му производителите не могат да обявяват публично на какви цени продават продуктите си на търговските вериги заради клаузи в договорите, които определят тази информация като „търговска тайна“. Именно това прави сравняването на доставната и продажната цена невъзможно за обикновения потребител.

„Разликата между цената, на която продаваме кашкавал на веригите, и цената, на която се предлага на щанда, достига до 90%“, заяви Зоров. „Сиренето е с до 60% надценка, млякото – до 80%. Това са реални числа, установени от КЗК. Проблемът е, че потребителите не ги виждат“, добави той.

Производителят разкри и че въпреки увеличението на цените в магазините, той не е променял тези на продуктите си към търговските вериги от 1 октомври 2022 г. По думите му дори се изискват допълнителни отстъпки всяка година.

Икономистът Юлиан Войнов потвърди думите на Зоров с данни от статистиката: „Цените на млечните продукти в България са средно с 25% над европейските, а покупателната способност на българина е около 60% от тази на средния европеец“, каза експертът. Според него това говори за изкривяване на конкуренцията и липса на ефективен регулаторен контрол.

„Същите храни, в същите търговски вериги, но с различен произход – български или западноевропейски, се третират различно. Продукти на големи чужди концерни влизат по договори с по-ниска надценка, докато на българските се слага до 90%“, обясни икономистът. Зоров открито заяви, че производителите нямат реална възможност да поставят условия на веригите – нито за пределна надценка, нито за прозрачност в ценообразуването. „Ако някой се опита да осветли цените, цялата сила на търговските вериги се стоварва върху него – изваждат продуктите ти от рафтовете, въпреки че си платил такси за листване“, сподели той.

Според Войнов сайтът за наблюдение на цените на храните, създаден от правителството, е „нефункционален“ – не предлага реална възможност за сравнение на продукти, марки или дългосрочни тенденции. Това лишава потребителите от инструмент за реален контрол.

Зоров беше по-критичен. „Държавата бави закона за ограничаване на надценките, въпреки че е минал две обществени обсъждания. Защо? Кой се страхува от прозрачността? За кого работят тези хора – за потребителя или за интересите на веригите?“, запоита той.

По последни данни на КНСБ разликата между цените на едро и дребно е драстична. Според синдикатите поскъпването на стоките в малката потребителска кошница не е голямо, но надценката при някои стоки в големите вериги магазини надхвърля 70%.

Потребителската кошница спрямо месец август за септември е поскъпнала с 54 стотинки. Най-поскъпнали са стоките: 1 кг. охладено цяло пиле, кафе еспресо в картонена чаша, 1 кг. ябълки и 1 л. олио. Те са поскъпнали в диапазона 0,5 – 1%. Кафето прави изключение – то е поскъпнало с 13%. Най-поевтинелите стоки са 500 мл. минерална вода, 400 гр. кисело мляко и 1 кг. свински кренвирши. Те са поевтинели в диапазона 1 – 0,3%. КНСБ определя разликата между цените на едро и дребно като смущаваща, по-конкретно в големите вериги магазини, където разликата е 50%.

„За нас е много обнадеждаващо, че КЗП започва да генерира доста важни, но смущаващи данни за хранителните стоки. За нас числата и внушенията, които са извадени, са скандални. Те потвърждават нашите констатации, разликата е, че ние гледаме цени, а те анализират цени от самите търговци. Тоест първата новината е, че разликата между доставна и пазарна цена в големите вериги е между 50 – 90%. Няма спор и въпросителна, че това са числата. Дали това е справедлива цена, всеки си прави извода. Според нас не е”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

От Съюза за модерна търговия заявиха, че не събират данни за цени, надценки и промоционални условия, защото е забранено от Закона за защита на конкуренцията. Данните се получават от всяка компания по публичните отчети, от НСИ и НАП.