46% от българите подкрепят увеличаването на публичните средства за здравеопазване,

72% от лекарите в България са на мнение, че е справедливо заплащането на техния труд да е според извършената дейност и квалификация. Други 15 на сто също подкрепят плащането да е обвързано с дейността, но без да се взема предвид квалификацията. Данните от национално представително проучване на социологическа агенция "Тренд“, направено по поръчка на БЛС, бяха представени във втория ден на VII Национален конгрес на Български лекарски съюз (БЛС) с международно участие, посветен на "Политики в здравеопазването“.

Данните очертават ясни обществени нагласи: значителна част от българите подкрепят увеличаването на публичните средства за здравеопазване, но в същото време не са съгласни с повишаване на здравната вноска, а недоверието в контрола върху разходите остава критично високо.

"46% от българите подкрепят увеличаването на публичните средства за здравеопазване, като най-силно одобрение се отчита сред хората над 60 години, висшистите и жителите на столицата. В същото време 58% от българите не подкрепят повишаването на здравната вноска. Много високо е недоверието към контрола – 84% смятат, че той е недостатъчен“, коментира политологът Димитър Ганев от "Тренд“.

Зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров подчерта, че ролята на организацията е да отстоява устойчиви политики, дори когато те не печелят лесна подкрепа.

"Непопулярните мерки също са правилни. Нашата роля като БЛС е – дори когато обществото е скептично – да отстояваме професионални и устойчиви решения. Ако успеем да помогнем на управляващите да приложат смели политики, системата ще спечели. Редно е да стимулираме работещите и да престанем да наказваме активните лекари и лечебни заведения“, категоричен беше д-р Маджаров. Той припомни, че в системата работят близо 8 900 медицински практики и около 106 000 наети специалисти, и отбеляза, че финансирането трябва да бъде обвързано с качество и ефективност, а не с механично раздаване на бюджетни средства.

"Това не е критика към управляващите, а подкрепа – да им дадем професионален инструментариум и експертни решения. Да използваме средствата целево, за да се преструктурира системата и да се мотивират работещите“, допълни той.

Д-р Десислав Тасков – член на Комисията по здравеопазване допълни, че част от медицинските съсловия са изостанали в своето финансиране. Това не е популизъм, наложи се да дадем малко перспектива, за да можем да очакваме резултати“, допълни д-р Тасков.

В панела участваха още  доц. Силви Кирилов – министър на здравеопазването,  проф. д-р Григор Димитров, д-р Венелина Милева, доц. д-р Георги Тодоров д.м. и д-р Атанас Константинов. Здравният експерт Аркади Шарков беше модератор на панела.

Програмата на конгреса продължава с панели посветени на Здравните комуникации, Продължаващото медицинско обучение и др, съобщиха от БЛС.  В закриващия ден на конгреса програмата е посветена на донорството и трансплантациите, модериран от проф. д-р Васил Михайлов, с участието на водещи експерти: Иванка Динева, д-р Сибила Маринова, д-р Валентин Маринчев, проф. д-р Красимир Янев и д-р Ивелина Георгиева.