Каква е сигурността в училищата в Европа и как се сравнява с тази в България?

Синдикат "Образование" анализира пропускателния режим на образователните институции в ЕС. Публикуваме анализа им без редакторска намеса:

В огромна част от европейските страни (Германия, Франция, Великобритания, Полша и др.) училищният двор е ограден с реална физическа бариера – метална ограда, зид, мрежа.

Целта е да се отдели пространството на учениците от улицата и да не може всеки да влиза или излиза когато си поиска.

Оградата е стандарт, вратите се заключват през учебно време.

Отварят се сутрин за кратко, на обедната почивка, ако има излизане и след учебни занятия – пак за кратко.

През останалото време дворът не е свободно достъпен за външни хора.

При детски градини и начални училища е задължително дворът да е изцяло контролиран – децата не могат да излизат сами, а външни хора не могат да влизат без разрешение.

Това включва: висока ограда, заключващи се порти и видеонаблюдение около входовете.

Училищните дворове в Европа по презумпция са затворени и контролирани – дори ако изглеждат "отворени“ в някои скандинавски държави, тенденцията навсякъде е към огради, заключване и контрол на портите, особено по време на учебни часове.

В почти никоя европейска държава родителите нямат право просто да "влизат когато си поискат“ – нито в сградата, нито в двора. Те се третират като посетители и за тях важат правила.

За външни лица, включително и родители, дворът пак не е "обществен парк“, а територия с режим.

Родителите НЕ могат:

• да влизат спонтанно през учебно време и да отиват директно до класната стая;
• да "висят“ в коридорите или двора, докато вървят часове, ако не са част от конкретно събитие или одобрен доброволчески проект;
• да ползват училищния двор като свободно пространство за разходка или срещи по всяко време.

Родителите в Европа са желани партньори на училището, но не и свободни "собственици“ на пространството. Те нямат право на произволен достъп, а влизат по правила, в определени времеви прозорци и почти винаги с регистриране и контрол.

"Хора от квартала“ и НПО нямат автоматично, а строго регулирано право да влизат в училищните дворове и сгради.

Те могат да влизат само по покана, по договор или след изрично разрешение, обикновено при:

• ясно формулирана цел (събитие, проект, спорт);
• регистриране на участниците;
• и почти винаги извън основното учебно време или под пряк надзор на училищен персонал.

С оглед сигурността, отговорността и вандализма, училищата в Европа са ограничили свободния достъп, като през учебно време – дворът е за учениците, извън учебно време – или се заключва, или се отваря в строго определени часови диапазони. Никъде не се насърчава непознати възрастни да са в двора.

Като обобщение в Европа училищните дворове да са оградени и заключени. Родителите имат контролиран, но не свободен достъп. Външни лица от квартала или НПО могат да влизат само по договорен и организиран повод, а не по собствено желание.

Каква е практиката в България?

Кметовете на София, Пловдив и някои други градове са издали забрана за заключване на училищните дворове.

Инфраструктурата на големите градове в България се характеризира с остър дефицит на спортни и открити пространства. Дори и там, където има открити паркове, общините рядко са щедри и отговорни за тяхното изграждане, поставяне на огради и охрана.

Българските общини и кметове често използват стратегията, криейки се зад "обществения интерес“, да нареждат училищата да осигурят достъп и да не стоят заключени около учебното време, а дворовете им да се "отварят“ за гражданите извън учебни часове.

Т.е. кметовете "скриват“ забраната за заключване с "разпореждане за осигуряване на достъп“ – което е практически обратното: да не се заключва, а да се осигури възможност за хората да ползват двора.

Този подход обаче има две вредни последствия!

Първото е влошаване на сигурността за деца и ученици, което противоречи на европейските протоколи за сигурност.

Второто последствие е икономическо, защото общините пестят от средства за паркове и спортни и детски площадки, но насочването на външни хора в училищните дворове задължава директорите да осигуряват допълнителна финансова поддръжка, която често е в размер на стотици хиляди лева. А това са парите за образование на всяко дете.

Време е да спрем използването на училищните дворове за общински и квартални нужди и превърнем училището в храм на знанието!

Време е кметове и общини да спрат да използват безвъзмездно училищните средства и да инвестират в спортни площадки, детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна площ!