Честваме паметта на преподобния Теодосий Търновски

Днес Православната църква почита паметта на св. преподобни Теодосий Търновски. Той е видна личност в духовния живот на българския народ през 14-и век. Родом от Видинско, той станал монах в Арчарския манастир "Св. Николай", а после в стремежа си да намери духовно ръководство отишъл в Търновско. Накрая стигнал до знаменития исихастки учител в съзерцателния живот, до преподобния Григорий Синайски, който по онова време се подвизавал в манастир в Парория, вероятно в Странджа или Сакар планина. Под неговото опитно ръководство Теодосий успешно напреднал в духовния живот, а след смъртта му монасите го избрали за игумен.

Но Теодосий отказал да приеме такава отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил Атон, Солун, Цариград и много места в българските земи, натрупал богат опит в монашеския живот и накрая заедно с ученика си Роман основал свой манастир край Килифарево, недалече от Търново. Скоро около него се събрало голямо духовно братство от българи, сърби, румънци и гърци. Обителта станала средище не само на съзерцателен живот, но и на широка книжовна, и проповедническа дейност. А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Между учениците му бил и ученият Евтимий, бъдещият Търновски патриарх.

След известно време поради разбойнически нападения Теодосий и братството му се преселили по-близо до столицата, където основали манастира "Св. Троица". На това място Теодосий прекарал три години, но заболял тежко и се отказал от игуменството.

Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист Първи. Там се упокоил в манастира "Св. Мамант" на 27 ноември 1363 г. Преди смъртта си преподобният Теодосий написал завет, в който съветва учениците си да пазят неповредена православната вяра и духовния живот.

Днес се навършват 106 години от подписването Ньойския мирен договор. На днешната дата през 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписано срамното пораженско споразумение между България и победителите от Първата световна война, според което нашата страна остава без Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Южна Добруджа.