Работодател сметна: Плащаме все повече, а заплатата на служителите не расте

"Аз съм работодател вече над 25 години и гледам на промените в данъците и осигуровките не като абстрактен проблем, а като реален риск за моя бизнес и за хората, които разчитат на него – клиентите и служителите ми.“ Това пише в социалните мрежи предприемачът Емил Димитров.

Той обяснява  иска да покаже, че за частния бизнес тежестта на данъците и осигуровките расте бързо, докато държавата увеличава заплатите на своите служители без тези разходи. Това го затруднява да поддържа бизнеса и да се грижи за служителите си, без да повишава цените.

"Всеки месец, когато плащам заплати, аз превеждам на служителите конкретна сума – тяхната "чиста“ заплата. Но освен това фирмата прави и значителни вноски към бюджета за данъци и осигуровки. Разходът за фирмата е много по-голям от това, което служителите реално получават. По този начин и аз, и те участваме солидарно във финансирането на дейността на държавата.“

Димитров изчислява, че през 2020 г., за всеки 100 лв, които служителят получава чисто, държавата взема около 31 лв от фирмата като осигуровки и данъци. През 2025 г. вече е 39.4 лв, а през 2026 г. ще стане почти 48.3 лв.

Това означава, че работодателят плаща все повече, без заплатата на служителите да расте.

"Същевременно държавните служители, които не плащат осигуровки, получават много по-големи заплати, дори понякога двойно повече. Проблемът за бизнеса е, че той не може да се конкурира със заплатите в държавния сектор", пише още той.

Вижте цялата му публикация:

"Аз съм работодател вече над 25 години. Погледът ми към промените в данъците и осигуровките е тревожен не от общи съображения, а заради осъзнаването на реалните рискове за моя бизнес и за благосъстоянието на хората, които разчитат на него - клиенти и служители.

Ще споделя с вас някои прости сметки, които вероятно ще учудят много хора, но показват реалната картинка, такава каквато е. Всеки месец, когато плащам заплати, аз превеждам на служителите някаква сума (чиста заплата), но освен това правя и вноски към бюджета за данъци и осигуровки, пряко произтичащи от заплатата, която съм платил. Разходът за фирмата е много по-голям от това, което служителите ми получават като заплати. По този начин и аз, и те участваме солидарно във финансирането на дейността на държавата. Така работи икономиката. Нали? Не се оплаквам.

Сега въпросът е - солидарният принос на всеки от моите служители към бюджета “за хората" (защото иначе бих могъл да им давам цялата сума “на ръка" - нарича се сива икономика), как се отнася към чистите пари, които си слагат в джоба всеки месец и с тях си плащат сметките, хранят си семействата, ходят на почивка, доплащат си лечението и т.н.

Ето как изглежда картинката за 2020, 2025 и (провизорно) за 2026 година (сметната в левове)

Изчисленията са направени при основна заплата 5000 лв, която не е променяна през годините:

2020 г:

• Нетна заплата (чисто): 4187.34
• Разходи на работодателя: 5486.60
• Вноски в бюджета - 1299.26
• Солидарен принос “за хората": 31%

2025 г:

• Нетна заплата (чисто): 4066.67
• Разходи на работодателя: 5669.19
• Вноски в бюджета: 1602.52
• Солидарен принос “за хората": 39.4%

При оттегления (или не) бюджет за 2026 г:

• Нетна заплата (чисто): 3937.79
• Разходи на работодателя: 5838.12
• Вноски в бюджета: 1900.33
• Солидарен принос “за хората": 48.3%

През същия този период, на държавния служител заплатата му (ако е била 5000 лв през 2020 и е вземал чисто 4500, щото не плаща осигуровки), се е вдигнала значително. За някои привилегировани сектори - повече от двойно.

Честно да ви кажа, хич не ми е лесно да се конкурирам на пазара на труда с държавата и да се опитвам да я догонвам. Твърде бързо бяга напред. Почти единственият възможен ход за мен е да вдигам цените на услугите си, което само по себе си е изключително трудна задача.

А когато успея да го направя знам, че това е проинфлационно действие и никак не ми става по-спокойно на душата.

Между другото, скоростта на социализма в сегашния му вид се формира при Асен Василев/Николай Денков и сега продължава със същия темп при Росен Желязков/Бойко Борисов/Делян Пеевски".