Честваме паметта на свети пророк Авакум и на преподобния Порфирий Кавсокаливийски

На 2 декември църквата чества паметта на свети пророк Авакум и на преподобния Порфирий Кавсокаливийски.

Пророк Авакум е един от дванадесетте "малки" пророци в Библията. Живял е през седми век преди Христос. Пророческата му книга се отличава с изящен език и стил.

Той изобличавал еврейския народ, защото се отклонил от истинската религия в идолопоклонство. Водещи в тези беззакония били юдейските царе, затова Авакум пише: "Грабеж и насилие са отпреде ми и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила и няма праведен съд. Понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак". В крайна сметка вавилонският цар Навуходоносор Второ завладял страната, разрушил Соломоновия храм и отвел в плен голяма част от народа. Така се изпълнило пророчеството на Божия вестител Авакум. 

Преподобният Порфирий е сред най-почитаните духовни старци на 20-и век. Роден в 1906 г. на остров Евбея, Гърция, той много млад станал монах в скита Кавсокаливия на Света гора с името Никита. Поради заболяване скоро напуснал Атон и се подвизавал в манастир в Евбея. Рано се проявил като прозорлив духовник и това му помагало в общуването с Бога и хората.

Бил ръкоположен за йеромонах с името Порфирий и станал изповедник, и духовен наставник на много хора. Oт 1940 г. бил назначен за ефимерий и духовник на Атинската поликлиника, където имал възможност да утешава безброй болни и да облекчава страданията им. При него се стичали хора от големия град, на които преподобният бил незаменим духовен наставник. От 1979 г. се установил край село Милеси, северно от Атина, и там създал нова обител. Макар и болен, и загубил зрението си, той приемал за изповед и духовни съвети хиляди вярващи, на които носел утеха и надежда. В последните си дни пожелал да се върне в Кавсокаливия, където се упокоил на 2 декември 1991 г. През 2013 г. е причислен към светците на Православната църква.

Днес ООН отбелязва Международния ден, напомнящ за премахването на робството. За жалост робството съвсем не е отживелица, а точно обратното. В съвременното общество формите на робство стават все по разнообразни и по жестоки. Милиарди души по целия свят са подчинени под една или друга форма и са жертва на жестока експлоатация, която няма как да бъде спряна ако останем безучастни.