Областната дирекция на МВР във Варна получава държавен имот

Министерството на вътрешните работи получава безвъзмездно за управление имот - публична държавна собственост за нуждите на Областна дирекция на МВР - Варна. Имотът е с площ 70,55 кв. м, заедно със склад с площ 7 кв. м. и се намира в град Варна, район „Одесос“, ул. „Одрин“ № 19-21, етаж 0. До сега е стопанисван от Министерството на земеделието и храните, но е с отпаднала необходимост за ведомството. Това реши на днешното си редовно правителствено заседание кабинетът "Желязков"

Имотът е необходим на Областната дирекция на МВР - Варна за изпълнение на функционалните задължения на дирекцията, уточняват от МС.

Вижте всички решения на кабинета от днес:

Утвърдени са разходите за командировки в страната за третото тримесечие на 2025 г.

Правителството утвърди разходите за командировки в страната за третото тримесечие на 2025 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.

За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 22 086,59 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1 117 лв., за командировки на областни управители – 8 796,47 лв., за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 1573,82 лв. и за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 210 лв.

Закрива се Съветът за интелигентен растеж, създаден с ПМС № 116 от 2015 г.

Министерският съвет прие постановление за закриване на Съвета за интелигентен растеж, създаден с Постановление № 116 на Министерския съвет от 12 май 2015 г.

Новосъздаденият Съвет за иновации и научни изследвания (СИНИ), по силата на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, изпълнява в много голяма степен функциите, възложени на Съвета за интелигентен растеж (СИР), като същевременно получава допълнителни правомощия. Това води до значително припокриване на дейности и компетенции между двата съвета, което създава предпоставки за административна неефективност и затруднения в координацията.

Същевременно СИНИ ще подобри координацията между Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката в създаването на цялостна система за научни изследвания и иновации. СИНИ ще помогне и за преодоляване на раздробеността на програмите за подкрепа на НИРД в страната и ЕС.

Одобрени са условията за публикуване на информация в Информационна система „Мониторстат“

Министерският съвет прие Решение за одобряване на условията, реда и сроковете за публикуване на информация в Информационна система „Мониторстат“ (ИС„Мониторстат“), поддържана от Националния статистически институт (НСИ).

С Решението се одобряват условията, реда и сроковете, както и отговорностите по управлението на системата и публикуването на информация от органите, разработващи стратегически документи.

Решението е разработено в изпълнение на т. 5 и т. 6 от Решение на Министерския съвет № 681 от 6 октомври 2025 г. за одобряване на Методология за стратегическо планиране. Съгласно т.5 от РМС № 681 за стратегическите документи се публикува информация в ИС „Мониторстат“, поддържана от Националния статистически институт.

В ИС „Мониторстат“ е създадена възможност за въвеждане и публикуване както на националните стратегически документи, съгласно Методологията за стратегическо планиране, така и стратегически документи от регионално, областно и общинско ниво, и ежегодните цели на администрациите по чл. 33а от Закона за администрацията.

Системата ще осигурява възможност за наблюдение и отчитане на стратегическите документи чрез ключови показатели за наблюдение за всички области на държавна политика, включително тези от Националния списък с показатели за наблюдение на напредъка по постигане на Целите на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие.

Информационната система „Мониторстат“ е надградена в изпълнение на инвестиция C10.I10 „Модернизирана система за стратегическо планиране“, включена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и се изпълнява от НСИ, с подкрепата на администрацията на Министерския съвет. Надграждането на системата има за цел да осигури на изпълнителната власт необходимите условия за стратегическо планиране и за управление на изпълнението на националните стратегически документи.

В съответствие с приетите в решението срокове, публикуването в ИС „Мониторстат“ на нови стратегически документи ще започне, считано от 5 януари 2026 г., като до 31 декември 2025 г. ръководителите на органите на изпълнителната власт следва да създадат необходимата организация и да осигурят публикуването в ИС „Мониторстат“ на действащите национални стратегически документи, чийто срок на действие продължава след 1 януари 2026 година.

Споразумението за жп връзка между България и Република Северна Македония е изпратено за ратифициране от Народното събрание

Министерският съвет изпраща предложение до Народното събрание за ратифициране на споразумението между правителствата на Република България и Република Северна Македония за изграждане на трансграничния жп тунел. Документът беше подписан от българския заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателя и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски.

Подписването на междуправителствено споразумение за изграждане на железопътен тунел е в резултат на дългогодишните усилия на Република България и Министерството на транспорта и съобщения за осъществяване на железопътна свързаност между София и Скопие и реализирането на стратегическия Коридор VIII.

Документът урежда задълженията на България и Северна Македония за изграждането на тунел в граничната зона на железопътната линия, включително обществените поръчки, строителния надзор, следвайки изискванията на ЕС и НАТО. След ратифицирането на споразумението ще бъде изготвен график за подготовката и строителството на тунела, който ще бъде представен на Европейската комисия и финансиращите институции. Предвижда се създаването на смесен комитет, който ще координира дейностите и ще решава въпроси, свързани с изграждането, експлоатацията и поддръжката на обекта.

България се оттегля от Международната организация за космически съобщения „Интерспутник“

България се оттегля от Международната организация за космически съобщения „Интерспутник“. Правителството ще предложи на Народното събрание да денонсира спогодбата за присъединяване, която е утвърдена през 1972 г.

Причините за решението са в липсата на прозрачно управление, което да гарантира, че сателитната флота на организацията, която има търговски характер, не се използва против интересите на държавите членки.

Правителството осигури националното съфинансиране за модернизацията на жп участъка Медковец-Срацимир от линията Видин – София

Правителството осигурява националното съфинансиране за проект „Модернизация на железопътна линия Видин София: участък Медковец-Срацимир“, одобрен по Механизма за свързване на Европа. Средствата, в размер на 569 227 578 лева, ще бъдат предоставени на НК „Железопътна инфраструктура“ в рамките на три години.

Участъкът, с дължина от 45 км, е разделен на два лота - Медковец-Дъбова махала и Дъбова махала-Срацимир. Проектът предвижда модернизирането на единична електрифицирана железопътна линия, изграждане на един нов тунел, пет моста, единадесет подлеза, дванадесет надлеза, както и три нови гари - Дъбова махала, Воднянци и Срацимир.

НКЖИ вече подписа договор с избрания изпълнител за участъка Дъбова махала-Срацимир, като предстои подписване на договор и за участъка Медковец-Дъбова махала. С осигуряването на националното съфинансиране, се гарантира навременното стартиране на строителните дейности.

Модернизацията ще подобри условията за пътнически и товарни превози по жп линията ВидинСофия, която е част от основната TEN-T мрежа и от коридор „Балтийско море - Черно море - Егейско море“.

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МФ за 2025 година

Със свое постановление правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на финансите (МФ) за тази година. Целта е да се постигнат очакваните резултати от изпълнението на бюджетните програми.

Одобрените промени са в рамките на утвърдените разходи за персонал по бюджета и няма да окажат въздействие върху държавния бюджет.

Правителството одобри проект на Меморандум за електронен обмен на данни между Агенция „Митници“ и Митническата администрация на Република Северна Македония

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство относно електронния обмен на данни между Агенция „Митници“ на Република България и Митническата администрация на Република Северна Македония (РСМ).

Документът ще позволи на митническите органи на двете държави да извършват електронен обмен на данни за стоки, превозвани с товарни пътни превозни средства в шосейния трафик, включително информация за празни камиони чрез Системата за обмен на акцизни данни (SEED). Това ще подобри координацията между институциите чрез съвместно използване на информация в реално време за целите на анализ на риска и приоритетна обработка на товари, като бързоразвалящи се стоки, хуманитарни пратки и др. Очаква се с подписването на меморандума да бъдат ускорени митническите процедури при преминаването през границата на редовно декларирани стоки.

Предприемат се и мерки за облекчаване на движението по маршрутите на „Зелените коридори/ленти“. В началото на пандемията от Covid-19 бяха създадени т. нар. „Зелени ленти“ - проект на Транспортната общност и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), подкрепен от Европейската комисия, като част от инициативата „Зелени коридори“ на ЕК. С разширяването на „Зелените ленти“ се предвижда осигуряване на бързо преминаване на приоритетни стоки през 11-те най- натоварени контролно-пропускателни пункта между страните от Западните Балкани и съседните им държави-членки на ЕС (България, Гърция, Румъния, Унгария и Хърватия).

Споразумението ще бъде подписано по време на предстоящата среща на върха ЕС - Западни Балкани (EU-WB Summit) през декември 2025 г.

Одобрен е проект на Меморандум за електронния обмен на данни между Агенция „Митници“ и Митническата администрация на Република Сърбия

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство относно електронния обмен на данни между Агенция „Митници“ на Република България и Митническата администрация към Министерството на финансите на Република Сърбия.

След подписване на документа митническите органи на двете страни ще могат да извършват електронен обмен на данни за стоки, превозвани с товарни пътни превозни средства в шосейния трафик, включително информация за празни камиони чрез Системата за обмен на акцизни данни (SEED). Ще се подобри координацията между институциите, ангажирани с граничния контрол, чрез съвместно използване на данни в реално време за целите на анализ на риска и приоритетна обработка на някои товари (напр. бързоразвалящи се стоки, хуманитарни пратки и др.), което ще допринесе за засилване на борбата срещу митническите измами. Ще бъдат ускорени митническите процедури и улеснено преминаването през границата на редовно декларирани стоки

Меморандумът ще позволи на страните да предприемат мерки за облекчаване на движението по маршрутите на „Зелени коридори/ленти“. Тази инициативата на Европейската комисия осигурява бързо преминаване на приоритетни стоки през 11-те най-натоварени контролно-пропускателни пункта между страните от Западните Балкани и съседните им държави-членки на ЕС (България, Гърция, Румъния, Унгария и Хърватия).

Одобрен е докладът с резултатите от заседанието на Съвета ЕКОФИН, формат „Бюджет“

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси във формат „Бюджет“ (ЕКОФИН/Бюджет), което се проведе на 14 ноември 2025 г. в Брюксел, Белгия. България бе представена от посланик Румен Александров, постоянен представител на страната ни към ЕС.

По време на срещата държавите членки дадоха мандат на Датското председателство на Съвета за преговори с Европейския парламент (ЕП) по проекта за бюджет на Европейския съюз за 2026 година във връзка със заседанието на Помирителния комитет, което се проведе по-късно същия ден.

След продължителни дебати на 15 ноември 2025 г. Съветът и ЕП успяха да постигнат съгласие по общия бюджет на ЕС за следващата година. Споразумението е в съответствие с основните приоритети на България, осигурявайки и допълнително средства за подсилване управление на границите, миграция и хуманитарна помощ.

Съветът одобри постигнатото споразумение на 24 ноември 2026 г., а ЕП - по време на пленарното си заседание на 26 ноември 2026 г.

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи

Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на външните работи за 2025 г. във връзка с подготовката за членство на България в ОИСР. Промените обезпечават средства в размер на 55 000 лева, с които ще бъдат финансирани дейности по изпълнението на две публични събития. Първото от тях е публична дискусия на тема „Членството в ОИСР като фактор за развитие и икономически растеж“, която поставя фокус върху представянето на напредъка на България по пътя към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и предоставя възможност за разглеждане на членството в Организацията като потенциал за инвестиции и икономически растеж, свързвайки представители на институциите и местната власт, работещи в сферата на икономическото развитие, с бизнес средите и професионалните сдружения.

Второто представлява конференция на тема „Как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора: иновации в образованието и младежко предприемачество“ в гр. Бургас, която има за цел да повиши информираността на местната общност в Бургас и региона на Югоизточна България по отношение присъединяването на България към ОИСР и да популяризира ползите от предстоящото членство, като създаде платформа за диалог и обмен на добри практики между представители на академичния, неправителствения, държавния и частния сектор относно ролята на ОИСР в подкрепа на качественото и базирано на умения образование, иновациите, дигиталната трансформация и предприемаческата инициатива сред младите хора.

С друго решение кабинетът одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2025 г. Промените обезпечават средства в размер на 194 200 лева, с които ще бъдат финансирани дейности по изпълнението на три проекта - част от утвърдените ангажименти по Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България 2023-2025 г.

Първият проект е с наименование „Специализиран семинар по енергийна и климатична дипломация за представители на държавите от Западните Балкани и Черноморско-Каспийския регион“. За неговото изпълнение са предвидени 80 000 лева. Провеждането на международния семинар цели разширяване и укрепване на сътрудничеството на международно, регионално и на ниво ЕС по отношение на сигурността и развитието на енергийната инфраструктура, борбата с климатичните промени и прехода към нисковъглеродна икономика.

За реализиране на втория проект с наименование „Изграждане на институционален капацитет на структура, занимаваща се с обучителна и публична дейност, към Министерството на външните работи на Република Молдова“ са предвидени 30 000 лева. Проектът цели формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет и предоставяне от страна на България на материално-техническа помощ на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа чрез съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители и предоставяне на информационно-аналитични и библиотечни ресурси.

Проектът „Културна дипломация и европейските перспективи на Западните Балкани“ има за цел да засили международното културно сътрудничество и да подпомогне процесите на европейска интеграция в региона чрез споделяне на опит и добри практики в сферата на културната дипломация. В рамките на инициативата ще бъдат проведени работни срещи, обучения и дискусии с участието на представители на държавната администрация, културни институции и неправителствени организации от страните от Западните Балкани. За изпълнението на този проект са предвидени 84 200 лева.

Прието е Постановление за изменение на нормативни актове

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на проект за изменение на нормативни актове на Министерския съвет - Правилника за прилагане на Закона за чужденците (ППЗЧРБ) и Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД).

Основна цел е чрез привеждане на ППЗЧРБ в съответствие със ЗЧРБ, да се създаде яснота и предвидимост за чужденците, които желаят да получат разрешение за продължително пребиваване, както и за държавните органи, отговорни за процедурите по издаването на разрешенията, като се регламентират документите, изисквани по ЗЧРБ. Въвежда се ред за предоставяне на разрешение за пребиваване тип „дигитален номад“, което дава възможност и свобода за пребиваване в дадена страна без отношения с местен работодател. Този тип разрешение за пребиваване цели икономически ползи за страната, предоставяща високоскоростен интернет и добра инфраструктура за работа на хора, ангажирани в иновациите, високите технологии и творческите индустрии.

С промените в ПИБЛД се въвежда изцяло централизирано персонализиране на всички български лични документи, което ще се осъществява от дирекция „Български документи за самоличност“-МВР. Въвеждат се заявления за издаване на удостоверения за електронна идентичност (УБИ) при заявяване на нова лична карта или личен документ, както и във вече издаден личен документ, а също и за спиране, възобновяване и прекратяване на УБИ, записан в електронен носител на информация (ЕНИ) на съответните видове документи. Цели се създаване на оптимална организация по изпълнение на посочените услуги, свързани с УБИ, която да гарантира административно обслужване без забавяне. Оптимизират се редът и условията за издаване на свидетелства за управление на моторно превозно средство, временна карта за самоличност и моряшки паспорт. С изменението в заявлението за издаване на лични документи се предвижда пълнолетните граждани да изберат срок на валидност 5 или 10 години, както и обработване на данни за електронна поща и телефон за връзка със заявителя в съответствие с нормативната уредба в областта на защитата на личните данни.

Приемането на промените в нормативните актове не води до необходимост от допълнителни финансови средства.

Променя се утвърденият максимален размер на ангажиментите за разходи по бюджета на МВР за 2025 г.

Министерският съвет прие Постановление за извършване на промяна на утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2025 г. по бюджета на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Постановлението е във връзка със сключени през 2025 г. договори, обезпечаващи дейностите на МВР, в т.ч. Медицинския институт на МВР и Главна дирекция „Гранична полиция“, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Увеличението на максималния размер на ангажиментите за разходи ще позволи на МВР да осигури устойчивост на основните дейности, изпълнявани от министерството.

Изменя се правителствено постановление за одобряване на допълнителни трансфери от резерва

Министерският съвет прие Постановление за изменение на ПМС № 214 от 2025 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, Раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

С Постановлението се изменя Приложението към чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПМС № 214 от 2025 г. за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, Раздел II, т. 5.1 на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, като така се променя обекта по отношение, на който ще бъдат използвани предоставените с постановлението средства. Това е свързано с изпълнение на Решението по т. 2.1. и 2.2. от Протокол № 3 от 7 ноември 2025 г. от извънредното неприсъствено заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

Областната дирекция на МВР във Варна получава държавен имот

Имотът е необходим на Областната дирекция на МВР - Варна за изпълнение на функционалните задължения на дирекцията.

Увеличава се капиталът на „Български енергиен холдинг“ ЕАД

Държавата ще увеличи акционерното си участие в капитала на БЕХ ЕАД чрез апорт на имот - частна държавна собственост. Решение за това бе взето от Министерския съвет на днешното му заседание. Имотът е предоставен за управление на Министерството на енергетиката и се намира в гръцката столица Атина, ул. „Акадимиас“ № 12. Той представлява парцел с площ от 196,87 кв.м и построена в него седеметажна сграда с обща разгъната застроена площ от 1 424 кв.м.

БЕХ ЕАД е публично предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия. Той е търговско дружество със 100% държавно участие и притежава 100% от капитала на основните търговски дружества, които изпълняват съвместни стратегически проекти с Република Гърция. Сред тях са терминалът за втечнен природен газ в Александруполис, газовият интерконектор Гърция - България, инициативата за изграждане на Вертикален газов коридор, междусистемният далекопровод от подстанция „Марица-изток" до подстанция „Неа Санта“ и други.

Дългосрочната цел на Министерството на енергетиката е имотът да бъде използван за настаняване на участниците, ангажирани с дейности по реализацията на съвместните стратегически енергийни проекти между двете държави. В него ще се обособят самостоятелни апартаменти и офиси за осигуряване на материално-техническата база за нуждите на БЕХ ЕАД и дъщерните му дружества.

„Уайт Стоун 2023“ ЕООД ще бъде новият концесионер на находище „Футула“

Правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства от находище "Футула" ще бъдат прехвърлени от „Пътстрой ВДХ" ЕАД на „Уайт Стоун 2023" ЕООД. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Дружеството „Пътстрой ВДХ" ЕАД е правоприемник на досегашния концесионер - „Пътстрой Бургас" ЕООД, който е заличен в Търговския регистър.

Разпоредбите на Закона за подземните богатства позволяват договорът да бъде продължен с правоприемник на концесионера и правата и задълженията по концесията да бъдат прехвърлени изцяло. Това става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката в случай, че правоприемникът е депозирал заявление за продължаване на договора. Правоприемникът и приобретателят на правата и задълженията последователно трябва да поемат всички задължения по договора и да отговарят на изискванията на чл. 23 и чл. 23а от закона. Условията на предоставената концесия не се изменят.

Концесионният договор за находище „Футула“ е сключен през 2013 г. От него се добиват строителни материали - андезитобазалти. Находището се намира на територията на община Карнобат, област Бургас.

„ИВВ“ ЕООД е новият концесионер за находище на доломити „Студена“, участък „Хидрострой 1“

Дружеството „ИВВ" ЕООД е новият концесионер за находище на доломити „Студена", участък „Хидрострой 1", област Перник. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер. Участък „Хидрострой 1" на находище „Студена" се намира на територията на общините Перник и Радомир. Концесията за него е предоставена на „Хидрострой" ООД през септември 2008 г. за срок от 25 години. Днешното решение на правителството предвижда още на концесионера да бъде предложена промяна на някои от клаузите на концесионния договор, за да бъдат приведени те в съответствие с действащата нормативна уредба.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2, от Закона за подземните богатства. С днешното си решение Министерският съвет оправомощава министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия и за изменение и допълнение на концесионния договор.

„КАЛИМАНЦИ ИМ“ ЕООД е новият концесионер на находище „Калиманци“

„Калиманци ИМ“ ЕООД е новият концесионер на находище „Калиманци", област Варна, от което се добиват пясъци. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер.

Концесията за находище „Калиманци" е предоставена през септември 2003 г. за срок от 15 години на ЕТ„Монио - 48- Момчил Станков". Към договора са сключени две допълнителни споразумения. С Допълнително споразумение № 1 от 2018 г. договорът е приведен в съответствие с действащата нормативна уредба, а с Допълнително споразумение № 2 от 2019 г. са прехвърлени изцяло правата и задълженията по предоставената концесия на „Хидрострой" АД и е удължен срокът на договора с 15 години.

Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 2, от Закона за подземните богатства.

С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи със страните допълнително споразумение за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия.

„Скални продукти“ ЕООД е новият концесионер на находище „Козя поляна“

„Скални продукти" ЕООД е новият концесионер на находище „Козя поляна", област Варна, от което се добиват варовици. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки промяната, поискана от предишния концесионер.

Концесията за находище „Козя поляна" бе предоставена през декември 2020 г. за срок от 35 години на „Хидрострой" АД.

Министерският съвет предоставя на „Мини Марица Изток“ ЕАД имоти - публична държавна собственост като принадлежност към обекта на концесията

В качеството си на концесионер по договор за добив на въглища от „Източномаришки въглищен басейн“, „Мини Марица-изток“ ЕАД ще получи седем имота - публична държавна собственост като принадлежност към обекта на концесията. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание.

Имотите попадат в концесионната площ и се намират в землището на с. Обручище, община Гълъбово, област Стара Загора. Предоставянето им е необходимо за осигуряване на безпрепятственото изпълнение на дейностите по концесионния договор, свързани с разширяване на въгледобива в находището. Със своето искане дружеството е обосновало нуждата от включване на имотите като принадлежност към концесията за нормалното развитие на производствените дейности.

С настоящото решение се дава възможност и правно основание на концесионера - „Мини Марица Изток“ ЕАД, да извършва дейности, свързани с концесията, в рамките на предоставените имоти.

За сведение са приети резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС

Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика", част „Енергетика", проведено на 20 октомври 2025 г. в гр. Люксембург, Велико Херцогство Люксембург.

В рамките на заседанието бе постигнат общ подход на Съвета по предложението за Регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ (Регламент REPowerEU).

Проектът на Регламент REPowerEU въвежда правно обвързваща забрана за внос на руски газ по тръбопроводи и втечнен природен газ, с поетапно прилагане: от началото на следващата година забраната ще влезе в сила за краткосрочните договори, а пълната забрана се предвижда от 1 януари 2028 г.

В своята позиция страната ни подчерта необходимостта от допълнителна работа по текста, така че той да включва правно обвързващи и пряко приложими разпоредби, отчитащи ефекта върху оператора на газопреносната система. Страната ни постави акцент и върху необходимостта от създаване на инструментариум за прилагане от държавите членки, включително процеси за обмен и автоматизирана обработка на данни.

В дух на компромис България подкрепи общия подход на Съвета, като представи своите съображения под формата на писмена декларация.

Министерският съвет прие решение за изплащане на 36 672 лв. по две решения на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 36 672 лв., представляващи обезщетения в изпълнение на две решения на Европейския съд по правата на човека срещу България, постановени на 14.10.2025 г. и 23.10.2025 г.

1. Жалбата „Медаров срещу България“ е подадена от г-н Любомир Медаров и се отнася до твърдяно нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията (презумпция за невиновност) във връзка с направени изявления на главния прокурор, говорителя на Прокуратурата и наблюдаващия прокурор по повод образувано наказателно производство за шпионаж срещу жалбоподателя през 2021 г. Това е станало на специална пресконференция, където е излъчена и презентация с аудио и видеоматериали.

Съдът разглежда направените изявления и установява, че сравнението, направено с известен шпионски скандал от Студената война, използването на изрази като „престъпна дейност“, „престъпна група“, „член на група, извършила престъпления“, „категорични доказателства“, „предатели“, „продаване на държавата за стотинки“, както и категоричните заключения, че жалбоподателят е участвал в групата като е събирал и предавал класифицирана информация, са внушили идеята на съвсем ранен етап от наказателното производство, че жалбоподателят умишлено е участвал в шпионска мрежа в полза на чужда държава. Съответно Съдът намира нарушение на презумпцията за невиновност, закрепена в чл. 6 § 2 от Конвенцията.

Съдът присъжда обезщетение от 3 000 евро за неимуществени вреди и 1 800 евро за разходи и разноски.

2. Жалбоподателите по делото „Вукев и други срещу България“ се оплакват от неадекватните условия на задържане в затвора в Пазарджик и следствените арести в Пазарджик и Русе в периода 2014-2017 г.. Те се позовават на чл. 3 от Конвенцията (забрана на изтезанията).

Позовавайки се на водещото дело срещу България в това отношение - „Нешков и други срещу България“ (жалба № 36925/10 и 5 други), ЕСПЧ намира нарушение и в настоящия случай. Въпреки че в рамките на съдебни производства по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража административните съдилища също са признали нарушенията и са присъдили обезщетения за претърпените неимуществени вреди, размерът на тези обезщетения е бил много по-нисък от стандартите па ЕСПЧ за справедливо обезщетение, което е направило средството неефективно в конкретните случаи. С оглед на това, Съдът присъжда на двама от жалбоподателите сумата от 5100 евро, а на третия жалбоподател сумата от 3000 ев