Липсата на приет бюджет не застрашава влизането на България в еврозоната

Нищо катастрофално няма в удължителния бюджет. Това коментира икономистът Михаил Кръстев в предаването на Радио Варна "Позиция". Той обясни какви са техническите и икономическите последствия от забавянето на държавния бюджет, възможността за удължителен закон и отражението върху еврозоната, публичните финанси и политическата стабилност.

Кръстев припомни, че в момента държавният бюджет за 2026 г. е внесен в Народното събрание и е минал на първо четене, включително през съответните комисии. Затова чисто процедурно нищо не пречи той да бъде довършен и гласуван.

Ако обаче политическата воля липсва и се стигне до служебен кабинет, новото правителство може да внесе свой проектобюджет, който да бъде разгледан от същия парламент,  тъй като той няма да бъде разпускан, разясни още икономистът.

При липса на решение остава вариантът с удължителен бюджет, който представлява прилагане на разходите от първите три месеца на предходната фискална година, добави той.

При положение че приходната част за 2025 г. така или иначе няма да бъде изпълнена по план, може да се окаже, че в 2026 г. бюджетната рамка ще бъде дори по-близо до реалността, отбеляза Кръстев.

Според Кръстев липсата на приет бюджет не застрашава влизането на България в еврозоната в икономически смисъл.

Бюджетът е рамка за визия. Ако тази визия липсва, тогава е проблем. Но самият удължителен бюджет не носи риск за страната, категоричен е той.

Икономистът потвърди, че част от опасенията за дефицит от 6-8% при реализация на последния проектобюджет не са лишени от логика, защото приходите не се изпълняват, а разходите са разписани на максимум.

Дефицитът е счетоводна сметка. Ако приходите изостават, а разходите вървят и изпълват 100%, той ще надхвърли заложените 3%, каза Кръстев.

Затова според него удължителният бюджет временно "замразява" разходната част, което може да се окаже по-удачният вариант до постигане на политическо решение. Докато не се успокои политическата обстановка и не може да бъде наложена някаква конкретна визия за управлението на публичните финанси, която да бъде поне средносрочна, не трябва да ни притеснява въпросното замразяване, допълни той.