Тъжна вест! Почина Боян Радев

Тъжна вест за българския спорт дни преди Коледа! 

На 83 години от този свят си отиде един от най-великите родни спортисти - двукратният олимпийски шампион в борбата Боян Радев. 

Новината съобщи журналистът Иво Димитров в социалните мрежи, предаде bTV. 

"Сбогом, учителю! Ти няма как да бъдеш забравен, защото има непреходни неща, които не могат да се изтрият от времето. Благодаря ти, че ми отвори вратите към красотата на изкуството и ми подаде ръка преди много години. Ще те пазя винаги в сърцето си, Бояне!", пише той.

Един от най-великите

Боян Радев е първият двукратен олимпийски шампион на България. Той има титли в класическата борба от Игрите в Токио 1964 и Мексико 1968. 

Освен това Боян Радев е световен шампион от Толедо 1966.

Животът

Роден е на 25 февруари 1942 година в село Мошино, днес квартал на Перник. Произхожда от бедно семейство и има по-малък брат, който също се занимава с борба.

Още от малък започва да изкарва хляба си с работа, а една случка преобръща живота на малкия Боян. В една обедна почивка отида за вода до чешмата и там го среща Тодор Иванчев. Бившият борец е впечатлен от телосложението на Боян и го кани същата вечер да отиде в залата, за да се пробва на борба.

Още с първото си стъпване на тепиха Боян побеждава четирикратния шампион на Софийска област. Голяма част от кариерата му преминава в отбора на Левски Спартак, където са и най-големите му постижения. 

Медали

Първият му медал е от световното първенство през 1962 година в Толедо. Тогава взима сребро.

Две години по-късно обаче той стъпва на върха на света, като печели олимпийски медал на Игрите в Токио. В следващото издание на Игрите Радев отново е над всички - първо място в Мексико през 1968 година.

Междувременно той става световен шампион през 1966 година в Толедо, световен вицешампион през 1962 и 1967 година и европейски вицешампион през 1968 година.

Избран е за спортист на годината 3 пъти - през 1964, 1967 и 1968 година. Обявен е за Заслужил майстор на спорта. През 2009 е включен в "Залата на славата" на световната борба и е удостоен с най-високото отличие на Международната федерация по борба - "Златна огърлица".

Той е първият спортист, избран от Международния олимпийски комитет, който е награден с отличието "Пиер дьо Кубертен" за особени заслуги към олимпийското движение. Той също така е носител и на наградата на Международния олимпийски комитет "Спорт и изкуство".

А през 2002 година той е удостоен с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" (първа степен) за неговите заслуги към спорта.

На 24 април 2014 година Боян Радев е избран за "Спортист на века" в Спортен клуб Левски. Церемонията е проведена в музея на спорта на националния стадион "Васил Левски" и е по случай вековния юбилей на "синия" клуб.

Освен като борец, Боян Радев е и един от най-видните дарители в България. Той е обявен за дарител №1 на Националния исторически музей, като там има зала на негово име - "Дарение Боян Радев".

Лични истории

Самият Боян Радев споделя, че най-силен се е чувствал на олимпийските игри в Мексико през 1968 година. "Ток ги удряше, като ги докопах на тепиха. Нямаше празник или делник за мен тогава. Живеех като отшелник на Белмекен. Бях подчинил всичко на мечтата да стана първият българин двукратен олимпийски шампион. За мен нямаше друг живот освен тренировките".

"Олимпиадата в Мексико се оказа невероятно изпитание за нервите. Престоят в олимпийското село беше повече от месец. Тежка аклиматизация, напрежение, безкрайна предстартова треска, жега ... Направо да полудееш", споделя Радев.

Той е обикалял лагерите на другите спортисти и си урежда мачове срещу своите съперници. "Взех им страха на съперниците още преди да излезем на тепиха. Тръгна мълвата, че съм в най-страшната си форма и едва ли не чудовището от Лох Нес мога да надвия. И най-важното - аз си вярвах, че е така".