Грозно: Служители на КАТ скриха камера за скорост... зад венец на починало на пътя семейство

Преди месец тежка катастрофа на Околовръстното шосе край Пловдив отне живота на младо семейство и 14-годишната им дъщеря. По-малкото дете едва оцеля, след тежки травми и седмица в кома. Поредната трагедия, която отново повдигна въпроса защо вторият по големина град в България разчита на път, който е тесен, с по една лента в посока и с мантинели от двете страни – комбинация, която не предотвратява, а увеличава тежките инциденти, пише Трафик нюз.

След катастрофата започнаха подписки срещу мантинелите и настоявания държавата спешно да разшири шосето. Хората поискаха решения и превенция, поискаха инфраструктура, която да не убива. 

На този фон наш читател снощи е станал свидетел на абсурдна сцена. Около 22:00 часа , пътувайки за Марково, той засича екип на „Пътна полиция“ , който разполага мобилна камера за контрол на скоростта точно на мястото, където загина семейството. Ограничението там е 60 км/ч – на път, който масово провокира превишена скорост.

Контролът сам по себе си не е проблем. Начинът, по който е осъществен, обаче е. Камерата е била позиционирана зад венеца, поставен в памет на Тодор, Мария и 14- годишната им дъщеря. 

"Това не беше контрол на скоростта, а лов. Камера зад венец на загинало семейство – по-цинично нещо не бях виждал. Ако целта беше безопасност, щяха да стоят на светло. Но явно целта е брой фишове", възмутен е читателят, изпратил видео от мястото.

И наистина - в този случай трудно можем да говорим за превенция. Камерата зад венеца в памет на починалите , ясно показва , че статистиката е по-важна от погубените човешки животи. Това е символ на институционално безсилие, прикрито зад отчетност. Символ на система, която не решава проблемите, а изпълнява планове. Венецът не е съоръжение.  Използването му като прикритие за камера е не просто неморално – то е признание за пълен провал.

Държавата от години знае, че Околовръстното шосе е опасно. Знае го от статистиката, от катастрофите, от жертвите. Вместо разширение, реконструкция и трайни решения, получаваме скрити камери, маскирани зад цветя, и поредния отчет с „повишени резултати“.

Точно както и в други участъци на Пловдив – много фишове, малко безопасност. Много санкции, малко превенция. Камерите не спират катастрофите, когато са част от план, а не от стратегия.

Родителите не се интересуват от броя на глобите. Не ги вълнуват процентите в отчетите. Те искат децата им да се прибират живи. А венците да останат само на гробищата, не като реквизит в работата на институциите.