Кратка история на българските парични знаци

На 1 януари 2026 г. България ще стане пълноправен член на еврозоната, с което ще завърши процесът на пълна евроинтеграция на нашата страна, започнал на 1 януари 2007 г. с присъединяването ни към Европейския съюз, предаде БГНЕС.

Еврото ще замени българския лев, който е създаден през 1880 г. Любопитното е, че при въвеждането му левът е бил приравнен към златния френски франк, а в последните години от своето съществуване след въвеждането на Валутния борд през 1997 г. националната ни валута бе обвързана с дойче марката, а след 1999 г. и с еврото.

В първите години от своята история левът се налага постепенно, в страната продължават да циркулират и други парични знаци, предимно турски, румънски, сръбски, руски и др. Тази ситуация се запазва до края на 1886 г., когато официално със закон се преустановява ползването на други монети.

Първите български монети от 2,5 и 10 стотинки са отсечени във Великобритания през 1881 г. На следващата година са появяват сребърните монети от 1 и 2 лева, през 1883 – от 50 стотинки, през 1885 са секат големи сребърни монети от 5 лева. Монети от тези номинали от сребро се секат и през следващите години до 1916 г., когато емисията не е пусната в обръщение. Това се случва в разгара на Първата световна война.

До голямата война българският лев благодарение на членството си в Латинския монетен съюз и обвързването си със златния франк е изключително стабилна и конвертируема валута в цяла Европа.

България отсича две златни емисии в Австро-Унгария. Първата е от 1894 г. с номинали от 10, 20 и 100 лева, а втората е от 1912 г. Тя е по повод на годишнината от обявяването на Независимостта на Царство България през 1908 г. Емисията от 1912 г., която включва две монети от 20 и 100 лева, има така наречения ристрайк. Това е повторно насичане на монетите през 1969 г. от БНБ в тираж от 1000 бройки всяка.

Българските златни монети на Княжество, а по-късно Царство България имат висока нумизматична стойност. На търг на Кюнкер преди около 2 години една монета от 100 златни лева бе продадена за баснословната сума от 75 хиляди евро на чукче, което многократно надхвърляше прогнозната цена. Обяснението за тази твърде висока цена се крие в нарасналия интерес към колекциониране на български монети от новопоявили се заможни българи. Другата причина за сериозния ръст на поскъпване на българските монети от този период е свързана с инфлацията, геополитическите процеси и предстоящото ни влизане в еврозоната, като последното е безспорно един положителен процес.

До 1952 г. всички монети се секат в чужбина, материалите са сребро, мед, по време на войните се появяват цинкови, а по-късно и от алуминиеви сплави. През тази година България за пръв път отсича сама монети в създадения през 1951 г. Монетен двор.

От втората половина на 60-те години започва и отсичането на юбилейни монети. Те са изработени от мед, сребро и злато и са посветени на различни годишнини. От 1965 г. до промените през 1989 г. са отсечени 6 златни монети, като най-известната с официален тираж 2000 брой е „1300 години България“, която излиза през 1981 г.

Тази година се навършиха 140 години от първите банкноти в България. Тяхната историята започва в годината на Съединението, когато със закон се предоставя на БНБ монополното право да издава банкноти.

Първите български банкноти са отпечатани в столицата на тогавашната Руска империя Санкт Петербург. В Петербург са отпечатани две серии от банкноти – 20 лева злато и 50 лева злато. По това време българският лев е имал златно покритие и всеки е можел да получи срещу него съответната стойност в злато. Тази стабилност на българските финанси създава благоприятни възможности през следващите десетилетия след Съединението до избухването на Първата световна война за финансирането на националното стопанство.

В много малко страни по света са се запазили първите банкноти. България е едно от малкото изключения. Първата българска банкнота от 20 лева злато днес може да бъде видяна в Регионалния исторически музей в Габрово.

През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя. След Балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обмяната на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г.

Първите български банкноти са отпечатани у нас през 30-те години на ХХ век. След 9-то септемврийския преврат България печата банкноти основно с лика на Георги Димитров на големите номинали от 5, 10 и 20 лева. На банкнотата от 1 лев е Шипка, а на тази от 2 лева – прочутата гроздоберачка.

След промените от 10 ноември 1989 г. и инфлацията, която постоянно галопира, за да се стигне до гладната Виденова зима от 1996-1997 г., когато 1 долар стигаше почти 5000 лева, номиналите на книжните пари непрекъснато растяха. Краят на банкнотите с много нули дойде с въвеждането на валутния борд и деноминацията от лятото на 1997 г. Оттогава в обращение бяха банкноти от 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лева с ликовете на известни българи като Свети Йоан Рилски, Свети Паисий Хилендарски, художника Иван Милен, Петър Берон, Стефан Стамболов, Пенчо Славейко, Алеко Константинов.