Боже, пази България! Как да разпознаем ментетата на новата ни валута (ВИДЕО)

България замени националната си валута след 145 години - въпреки че на мнозина наши съграждани това не се харесва. 

От 1 януари 2026 г., съгласно решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г., страната ни приема еврото за разплащателно средство в страната.

Левовете и стотинките ще бъдат законно разплащателно средство през периода на двойното обръщение, но след това ще трябва да бъдат обменени.

За разлика от неограничената във времето обмяна на левове в евро, плащането в двете валути е ограничено само от 1 до 31 януари 2026 г.

Но какви ще са новите банкноти и центове, с които ще се разплащаме? Каква е символиката зад символите, изписани на тях? Ще може ли да плащаме из Европа с тях? 

Какви са евробанкнотите, какви са номиналите, които са в разпространение?

Съществуват две серии банкноти. Първата серия се състои от седем различни номинала:  5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро.

Втората серия, наречена „Европа“, се състои от шест номинала и е завършена с емитирането на банкнотите от 100 € и 200 € на 28 май 2019 г.

Серия „Европа“ включва банкноти от 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро. Тя не включва банкнота от 500 евро, която от 27 април 2019 г. не се емитира, но е в обращение като законно платежно средство.

Банкнотите от първата серия, пуснати за пръв път в обращение през 2002 г., постепенно се заместват от банкнотите от серия „Европа“, които са по-трайни и по-защитени срещу фалшифициране.

Всички евробанкноти са законно платежно средство навсякъде в еврозоната, уточняват от БНБ.

Банкнотите се произвеждат посредством сложна печатна технология, а защитните им елементи позволяват те да бъдат лесно различавани от фалшификатите. Защитните елементи са различни в зависимост от купюрата.

Всички купюри съдържат релефен печат, воден знак, осигурителна нишка и цифри, допълващи се срещу светлината. Купюрите от 5, 10 и 20 евро допълнително имат и холограма, както и златисто-перлена ивица. Купюрите от 50 €, 100 €, 200 € и 500 € съдържат, освен общите за всички купюри защитни елементи, и холограма, както и число с променящ се цвят.

Серия „Европа“ съдържа още по-високотехнологични защитни елементи от първата серия. Създаването им е отнело години изследователска и развойна дейност.

Всички купюри съдържат релефен печат, портретен воден знак, смарагдовозелено число и портретна холограма. Купюрите от 20, 50, 100 и 200 EUR освен горепосочените защитни елементи имат и прозорче с портрет. Купюрите от 100 и 200 евро съдържат всички изброени дотук защитни елементи плюс сателитна холограма.

Колко вида са евромонетите, какви са различните номинали?

Серията евромонети се състои от осем различни номинала: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, 1 евро и 2 евро. Евромонетите имат обща страна и национална страна, което символизира единството на ЕС в многообразието от националности.

На националната страна е посочена емитиращата държава, а дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На общата страна са представени изображения на Европейския съюз или на Европа, които символизират единството на ЕС. На монетите от 1, 2 и 5 цента е представено земното кълбо с Европа, Африка и Азия. Всички евромонети могат да бъдат използвани навсякъде, където се извършват разплащания в евро.

Какво е изобразено на родните евромонети? Каква е връзката на надписа "Боже пази България" с Третото българско царство? 

На монетата от 2 евро е изобразен Паисий Хилендарски (1722−ок. 1773) – български народен будител и духовник, автор на първото възрожденско произведение в българската историография – „История славянобългарска“; на кирилица вдясно има надпис „БЪЛГАРИЯ“.

Вляво от изображението на Паисий са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия. По гурта на монетата от две евро има следния надпис: на едната половина е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, а на другата – обърнато е изписан същият текст.

Надписът „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“ (изписан само еднократно върху гурта) е използван в повечето български разменни монети, емитирани в периода 1882–1943 г., а именно: само с главни букви и без препинателни знаци върху гуртовете на българските монети, т.е. това е дългогодишна традиция в българското монетосечене.

Използването на подобен подход и при надписа на гурта на монетите от 2 евро ще осигури приемственост с българските исторически традиции в монетосеченето.

На монетата от 1 евро е изобразен Св. Иван Рилски (ок. 876–946) − български духовен водач, живял като монах отшелник, чудотворец и небесен закрилник на българския народ, основател на Рилския манастир; на кирилица вдясно надпис „БЪЛГАРИЯ“. Вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица „ЕВРО“ и годината на емисия.

На евромонетите от 10, 20,  50, 5, 2 и 1 цента е изобразен Мадарският конник − скален релеф от VIII век, включен в Списъка на световното културно наследство. Отгоре има надпис на кирилица „БЪЛГАРИЯ“, а отдолу също на кирилица – „СТОТИНКА“ при 1 цент и „СТОТИНКИ“ при 2, 5, 10, 20 и 50 цента, вдясно – годината на емисия.

Ще може ли да плащаме с родните евромонети извън страната?

Всички евромонети могат да бъдат използвани навсякъде в 21 държави. Когато България стане член на еврозоната, освен в страните от еврозоната, евромонетите с българска национална страна ще могат да се използват и в редица държави и територии извън еврозоната, където еврото е официална или широко приета валута, като например: Ватикана, Андора, Монако, Сан Марино, Черна гора, Косово, както и в отвъдморски територии на държави – членки на ЕС, като Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана, Реюнион, Майот, Сен Пиер и Микелон, Канарски острови.

По този начин евромонетите с българска национална страна ще достигнат до всички, които използват еврото.

През януари 2026 година левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. След това, от 1 февруари 2026 г., еврото ще остане единствената валута на страната ни. Хората ще могат да продължат да обменят левове, ако все още разполагат с такива, в БНБ, в търговските банки или в пощенски клонове

След 31 декември 2026 г., кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.