Честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески

На 19 януари църквата чества паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески.

Свети Макарий Египетски е роден през 301 г. в Горен Египет. 30-годишен се оттеглил в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун западно от делтата на река Нил) и там се подвизавал като отшелник цели шестдесет години. От самото начало Макарий се отличил с голямо усърдие в монашеския живот, затова още в млада възраст бил възприеман от всички като духовен старец (наставник). Всички го търсели за съвети и наставления. На 40 години бил ръкоположен за свещеник и заради добродетелния му живот Бог го удостоил с дара на изцеления и прозорливост.

Свети Макарий постоянно общувал с Бог в своите горещи молитви. Няколко пъти се срещал със свети Антоний Велики, от когото почерпил духовен опит. Прокопал в пясъка под килията си подземно помещение за молилня и там прекарвал всеки ден много часове в молитвеното си правило (лична поредица от молитви, песнопения и поклони, които християните изпълняват). Заради отстояването на православната вяра подвижникът на преклонна възраст бил подложен на преследване от арианския епископ на Александрия Лукий, който го заточил на остров в река Нил. Завърнал се по-късно в своята обител, преподобният Макарий починал в мир през 391 г., на 90 години, като оставил памет за велик подвижник.

Свети Марк Ефески е роден през 1392 г. в Цариград. Бил даровит младеж и получил добро образование. Запознал се с учението на исихазма и на 25 години станал монах. Изявил се като отличен богослов и химнописец. През 1436 г. бил избран за митрополит на Ефес. Участвал във Фераро-флорентийския събор за сближение на Източната и Западната църква, където единствен със силни доводи се противопоставил на безпринципното обединение. Така унията била осуетена и оттогава Марк Ефески е почитан като защитник на православието. Починал в 1444 г. на 52 години.

На 19 януари 1969 г. умира Ян Палах, символ на съпротивата срещу потушаването на „Пражката пролет“.

На 16 януари 1969 г. около 16:00 ч. 20-годишният Ян Палах извършва акт на публичен протест на Вацлавския площад в Прага, пред Националния музей, при който получава тежки изгаряния. Мотивите му са свързани с обществената апатия след съветската интервенция и продължаващата медийна цензура в страната. Палах оставя писмо с искания за свобода на изразяване и за спиране на разпространението на пропагандния вестник „Zprávy“ („Новини“).

Ян Палах умира от получените наранявания в клиника по пластична хирургия към чехословашка болница. Погребението му няколко дни по-късно прераства в масово обществено събитие с изразен протестен характер срещу просъветския режим.

През 1989 г., по повод 20-годишнината от събитието, в Чехословакия се провежда „Седмицата на Палах“, която се превръща във важен фактор за развитието на т.нар. Кадифена революция.