Петльовден е - Денят на мъжката рожба

Втори февруари е уникален български празник, имащ изцяло езически корени, известен като Ихтима, Петловден (в Котел и селата наоколо), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско), Свети Черна (в селата Деветак, Железник...- заради черния цвят на жертвената птица).

Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 20 януари (по нов стил ) или на 2 февруари (стар стил).

Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци. Друга легенда свързва празника с еничерството.

Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.

Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и др. места по Варненския край. Както знаете по нашия край това е един от най-тачените празници и се чества ритуално, особено в гореспоменатите села, като в Голица дори има и паметник на петела.

Според народния календар, Петльовден е посветен на децата и за предпазването им от болести се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Днес не се правят годежи и сватби.