Италиански институт: България – все по-привлекателна дестинация за обучение по медицина

През 2024 г. броят на чуждестранните студенти, записани в българските университети, достига 15 737 души, като тенденцията е на устойчив ръст. 64% от студентите от други държави членки на ЕС, които учат в България, са избрали медицина. Един от университетите с ключова роля в този процес е Медицинският университет в Плевен.

„Пристигнах в Плевен през февруари 2021 г., в разгара на пандемията от Covid-19. Валеше сняг и всичко беше затворено и пусто. Началото не беше лесно, но когато започнаха лекциите, веднага се почувствах ентусиазиран и разбрах, че въпреки разстоянието от дома съм направил правилния избор“, разказва Емануеле Лепре, студент пети курс по медицина.

Той напуска родния си Агрополи, в провинция Салерно, воден от мечтата да стане лекар. „Опитах няколко пъти да вляза медицина в Италия, а после се записах за рентгенов лаборант в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. Средата ми харесваше, но бързо осъзнах, че това не е, което искам. От приятел научих за възможността да уча в България. Обмислях го дълго със семейството си и реших да опитам“, допълва той.

Изборът на Емануеле вече далеч не е изключение. Данни на българския онлайн портал „Медиапул“ показват, че през последното десетилетие броят на чуждестранните студенти в България се е удвоил. Най-много от тях идват от Гърция (20%), следвани от Великобритания (14%), Украйна (11%) и Германия (9%). Италия заема пето място със 7%, като броят на италианските студенти продължава да расте.

„Онези, които избират България, търсят качествено образование и международно призната диплома в ЕС и на други развити пазари. Тук намират тази комбинация на конкурентна цена – както по отношение на университетските такси, така и на разходите за живот“, обяснява Димитър Циканделов от агенцията „Интер ХЕКС“, която повече от десет години консултира чуждестранни студенти.

По думите му „най-търсените специалности са медицина и дентална медицина, следвани от технически науки, фармация и ветеринарна медицина, като медицината традиционно заема водещо място“.

Данни на Института „Отворено общество“ потвърждават тази картина: 64% от студентите от ЕС в България учат медицина. Затова медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен са сред основните двигатели за привличането на чуждестранни студенти.

Проверка на „Медиапул“ показва, че обучението по медицина струва средно около 9500 евро годишно, или приблизително 57 000 евро за целия шестгодишен курс. При денталната медицина сумата е малко по-ниска – около 9000 евро годишно.

„В началото насочването към чуждестранни студенти беше въпрос на оцеляване“, разказва ректорът на Медицинския университет в Плевен проф. Добромир Димитров. „През 1997 г. България преживяваше най-тежката икономическа и финансова криза в новата си история. Университетът нямаше средства дори за сметките за ток и вода.“

Тогава е взето решение за откриване на програма на английски език, насочена основно към студенти от Индия и Пакистан. „Започнахме с около 80 души, но това решение помогна на университета в критичен момент и отвори път, който по-късно се оказа изключително успешен“, казва ректорът.

Днес в Плевен учат студенти от 52 държави от всички континенти. Чуждестранните студенти са 1300 от общо 3700 обучаващи се. Интересът е толкова голям, че университетът е достигнал максимума, позволен от държавните регулации. За 2026 г. са подадени около 750 кандидатури, но ще бъдат приети не повече от 280–300 студенти.

Италианците заемат значително място сред тях, особено след 2017 г., с пик от 250 записани през 2022 г. Повечето идват от Кампания, Пулия и Базиликата, но напоследък расте и броят на студентите от Северна Италия.

„В сравнение с Италия тук обучението е много по-практично, а не само теоретично. Голямо предимство е, че студентите се разделят на малки групи от около 20 души, с преподавател, който има време за всеки“, споделя първокурсничката Дафне Ричо от Неапол. „Освен това изучаваме анатомия не само по книги, а и чрез работа с човешки тела – практика, която трудно се намира в Италия.“

Университетът подпомага адаптацията на новите студенти чрез специален център за подкрепа, а обучението по български език през първите три години е задължително. „Никой не очаква да станеш носител на езика, но той е ключов за работата с пациенти и медицинския персонал“, подчертава Емануеле Лепре.

За улеснение на административните процедури академичната година за чуждестранните студенти в Плевен започва през февруари, а не през септември.

„Плевен е гостоприемен град и това помогна да накараме студентите да се чувстват у дома. През годините не сме имали нито един случай на дискриминация“, казва проф. Димитров. Присъствието на стотици чуждестранни студенти постепенно променя и икономическия и културния облик на града, който дълго време е бил засегнат от демографски спад.

След дипломирането перспективите пред студентите са различни. Мнозина от държави извън ЕС се стремят да останат в Европа или да заминат за САЩ, докато студентите от ЕС често се връщат в родината си. Малка, но значима част избират да останат в България.

„Като първи вариант бих искала да се върна в Италия, но се колебая. Аз съм итало-нидерландка и възможността да опитам различни пътища ме привлича. Дипломата на английски език определено е голямо предимство“, казва Дафне Ричо.

Медицинският университет в Плевен вече има споразумения с редица италиански университети и болници, които позволяват стажове и програми „Еразъм“. „Секторът има добри перспективи. Конкуренцията от страни като Румъния, Гърция, Хърватия и Унгария расте, но България все още има предимство по отношение на общите разходи“, смята Димитър Циканделов.

Ректорът Димитров вижда бъдещото предизвикателство в дигитализацията на здравеопазването. „Свършеното дотук е отлична основа за развитие. Вече имаме име и престиж. Някои наричат Плевен „малкия Оксфорд на Балканите“ – и вярвам, че това признание е заслужено“, заключава той.