Започва Великият пост! Време е за покаяние и смирение

От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово, или Великден, е на 12 април.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход), не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

 
Честваме и паметта на свети Поликарп, който се се родил в град Смирна, на егейския бряг на Мала Азия. Родителите му били християни и синът им се покръстил още на младини. Поликарп имал щастието да слуша проповедите на свети апостол и евангелист Йоан, който живял до края на първи век в близкия град Ефес.

Запленен от учението на Иисус Христос, младежът станал един от дейните християни в Смирна, усърдно изучавал християнските свещени книги. Епископът на града свети Вукол видял в благочестивия момък голяма преданост към Божия закон, приел го сред служителите на местната църква и му възложил да проповядва Божието слово. Ръкоположен за свещеник, Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога: проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговото учение, призовавал езичниците да познаят истината. Много от тях оставяли идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

След смъртта на свети Вукол, Поликарп бил избран за негов приемник и много скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели и твърдост на духа. Той обърнал мнозина към Христос, а неговите ученици на свой ред го прославили със светостта на живота си, например свети Ириней Лионски, свети Папий Йераполски и други.

На път за Рим свети Игнатий Богоносец посетил светителя в Смирна. Свети Поликарп непрестанно проповядвал Божието слово, грижел се за благото и душевната полза на своето паство. А Господ го прославил и чрез дар на чудотворство. Но в средата на втори век при император Антонин Пий започнало гонение в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Свети Поликарп също бил заловен и по заповед на римския проконсул в Смирна Луций Стаций Квадратус бил изгорен на клада в 155 г.

През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

Третата седмица е посветена на светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - преподобната Мария Египетска, която е ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица, Лазаровден, на Великия пост, е посветена на възкресението на Лазар. Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя, Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос.