Плащаме до 125% повече за млечни продукти от средното в ЕС

Българите плащат значително по-скъпо за мляко и млечни продукти в сравнение със средностатистическия европеец. Данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ показват, че у нас потребителите купуват сирене, кашкавал и други млечни продукти с до 125% по-високи цени спрямо европейското равнище. В същото време фермерите се сблъскват с ниски изкупни цени на суровото мляко.

В малка ферма в Габровския Балкан младият фермер Петър Петров отглежда около 90 животни, половината от които са крави. От произведеното мляко той прави сирене, кашкавал и кисело мляко. По думите му крайната цена на сиренето, което предлага директно на клиентите, е около 9–10 евро за килограм, пише NOVA.

Фермерът преработва приблизително 500 литра мляко дневно, от които произвежда между 80 и 100 килограма сирене. Той работи с надценка между 30 и 50 процента, а продукцията му се продава основно в региона на Габрово. Заради затворения цикъл – от производството на мляко до крайния продукт – цената при него остава по-ниска от тази в големите търговски вериги.

Според бранша обаче в много райони на страната потребителите нямат достъп до местни производители и са принудени да купуват млечни продукти само от големите магазини. Там надценките могат да достигнат около 100 процента.

Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев посочва, че липсата на алтернативни канали за продажба позволява на търговските вериги да определят по-високи цени. По думите му един качествен продукт може да бъде закупен директно от производител на цена до два пъти по-ниска от тази в магазините.

Като възможно решение от бранша посочват създаването на кооперативи – практика с дълга традиция в страни като Франция. Кооперациите, които са собственост на животновъдите и преработват тяхната продукция, биха могли да предлагат храните на по-достъпни цени и да развиват алтернативни канали за продажба – фермерски пазари, мобилни магазини или онлайн търговия.

Производителите настояват и за ясни правила за фермерските пазари. В момента липсва точна дефиниция за „фермерски“ или „домашен“ продукт, което създава предпоставки за злоупотреби и участие на прекупвачи.

Според фермерите най-простото решение за потребителите остава да търсят и купуват директно от малки ферми и местни производители, когато имат такава възможност. Това би могло едновременно да подкрепи българските стопани и да осигури по-достъпни цени за качествени млечни продукти.