Няма българи за работа по хотелите, дават по 1500 евро заплата на непалци, индийци, киргизи и узбеци

Българският туристически и строителен бизнес се пристрастява към евтината работна ръка от Азия и бившите съветски републики, докато родните специалисти масово избират емиграцията в Западна Европа. Само до средата на март тази година държавата е допуснала над 16 000 работници от трети страни, които да попълнят огромните кадрови дупки в курортите и по строежите, сочат данните на Агенцията по заетостта. Тенденцията е необратима – в момента между 30% и 60% от персонала в базите по родното Черноморие е съставен изцяло от чужденци, пише Дунав мост.

Въпреки че хотелиерите в Бургаско обявяват стартови заплати от 1500 евро за обслужващ персонал, родните кандидати почти липсват. Причината се крие в системното поддържане на тежки условия на труд през предходните десетилетия, което прогони българските кадри зад граница. Сега на тяхно място идват граждани на Узбекистан, Киргизстан, Непал и Индия, които според представителите на бранша са готови да работят на по-дълги смени и са по-склонни на компромиси със заплащането.

Зимните курорти също разчитат изцяло на "вносен" персонал. Тридесет и две годишният индиец Джеф, който е сменил работата си в Дубай с механа в Банско, е типичен пример за новия профил на сезонния работник у нас.

"Помагам и в кухнята, и на бара. Пращам част от спечеленото на семейството си. Тук ми харесва, доволен съм от заплащането", споделя чужденецът, цитиран от вестник "Телеграф". Негов колега в местно знаково заведение е 33-годишният непалец Дживан Кумал, който работи като общ работник в кухнята, след като също е натрупал стаж в Обединените арабски емирства.

Данните показват, че узбеките (над 3300 души) и киргизите (близо 1800 души) са най-многобройните групи, наемани основно като камериерки, бармани и готвачи, следвани от граждани на Египет и Турция. Работодателите във Варна открито признават, че избягват националности с тежки визови режими и предпочитат вече утвърдени канали за внос на хора.

Кризата излиза далеч извън пределите на туризма. Строителният бранш в Пиринско буквално се задъхва от крещяща липса на подготвени кадри. Добрите български арматуристи, кофражисти и монтажисти от години изкарват в пъти по-високи доходи в Западна Европа. Това принуждава строителните фирми в региона да внасят масово бригади от Турция и Узбекистан или да назначават неквалифицирани лица, което поставя под сериозен риск качеството на изпълняваните обекти.

Ситуацията в Северна България се развива по малко по-различен сценарий. В област Русе, където липсват големи туристически комплекси, гладът за сезонни работници е концентриран изцяло в селското стопанство.

Към момента в местното Бюро по труда има обявени единични свободни позиции за селскостопански работници в общините Сливо поле и Ценово. Стопанствата търсят спешно хора за производството на разсад и работа в оранжериите. Практиката в региона показва, че местните земеделци разчитат предимно на едни и същи хора всяка есен за прибирането на реколтата от овошки, докато персоналът в русенските хотели и ресторанти остава на постоянни договори целогодишно, без да се налага масов внос на чужденци.