Честваме паметта на свети Боян-Енравота и на преподобните Иларион и Стефан Изповедник

Честваме паметта на свети Боян-Енравота и на преподобните Иларион и Стефан Изповедник, днес е и акатистна събота.

Свети Боян, наричан Енравота, бил син на българския хан Омуртаг. Тогава българите били още езичници. Макар и първороден, Енравота бил лишен от власт заради интереса си към християнството, понеже тази вяра била свързвана с постоянните врагове - ромеите.

Когато хан станал по-малкият брат Маламир, Енравота поискал от него да освободи от затвор пленения ромейски епископ Кинам и да му го даде като роб. Неизвестно дали преди или след това Енравота се покръстил с името Боян (Воин), а щом Маламир научил за това, се опитал да откаже брата си от новата вяра. Когато пък Енравота решително отказал, бил обезглавен в 833 г. и станал първият български християнски мъченик. Според архиепископ Теофилакт Български (Охридски) преди смъртта си мъченикът предсказал покръстването на българския народ.

Преподобният Иларион Нови живял в осми век по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исавър и на сина му Константин Копроним. Той приел монашество още на младини и постигнал големи духовни висоти, получил и благодат да върши чудеса. Понеже преподобният Иларион почитал иконите и проповядвал иконопочитание, иконоборци подпалили манастира му на малоазийския бряг на Дарданелите, а монасите били измъчвани и прогонени. Самият той бил пратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.

Преподобният Стефан Изповедник живял в края на осми и началото на девети век по времето на императора иконоборец Лъв Арменец. От младини приел монашеството и се отдал на строг постнически живот. Украсен с всички монашески добродетели, той имал богат духовен живот. Но за неотстъпната му привързаност към иконопочитанието преподобният Стефан бил измъчван дълго време в тъмница, а сетне бил пратен на заточение, където сред страдания и болести предал душата си на Бог.

Днес е и акатистна събота. Днешният съботен ден преди петата неделя от Великия пост се нарича и акатистна събота, защото в нейното богослужение се включва и така нареченият акатист на Света Богородица. Това е поема-възхвала на Божията майка в 12 песни. Понятието акатист е гръцко и означава "неседален", защото вярващите стоят прави по време на неговото изпълнение. А то става още в петък вечерта, тъй като богослужебният ден започва от вечерта.