Светли петък е, честваме и паметта на свещеномъченик Симеон Персийски

Светли петък е, почита се и празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица, и паметта на 

В петъка на Светлата (следвеликденска) седмица се почита празникът Живоприемен източник в чест на света Богородица. Той е установен, за да не остане непочетена по време на пасхалните дни и тази, която стана майка на въплътилия се Божи Син - възкръсналия Спасител на света.

Името на празника е старинен превод на гръцкото му название и е свързано с целебен извор в гората край стените на Цариград. Този район сега е зает от обширен гробищен комплекс, предимно мюсюлмански, но около самия извор Живоприемен източник има християнско гробище. Изворът е останал на около два метра под терена и в него плуват малки златни рибки, затова мястото и околността от векове носят турското название Балъклъ - "рибно (място)".

Има две древни легенди за появата на това название. Те отнасят появата на свещеното място към пети или шести век, съответно към времето на различни императори. По-известното сказание говори за Лъв Първи Тракиец. Когато отивал като обикновен войник в Цариград, в гората недалече от градските стени той срещнал слепец, който го помолил за вода. Тогава един глас му посочил извора. След като пил от водата и си измил очите, слепият прогледал и предсказал на воина, че ще стане император и ще построи църква до извора. Така се появила почитта към света Богородица край този извор, а постепенно празникът станал известен и почитан по целия православен свят.

Честваме и паметта на свещеномъченик Симеон Персийски. 

През четвърти век персийският цар Сапор (Шапур) Втори, от династията на Сасанидите, завзел редица източни византийски области, сред които Месопотамия и Източна Мала Азия. Той веднага се постарал да наложи в завладените земи зороастризма, езическа персийска религия, обявена за държавен култ на Персия. Сапор направил това в противовес на обявяването на християнството за позволена, свободна религия в цялата римска империя, основен враг тогава на Персия. Затова срещу християните той предприел жестоко и кърваво гонение, продължило две десетилетия. Гонението било както по религиозни, така и по политически причини, защото на християните се гледало като на предатели на интересите на страната.

По това време в столицата на сасанидската империя, град Ктезифон, близо до днешен Багдад, и в град Селевкия, на десния бряг на река Тигър, ръководител на християните бил ученият и усърден епископ Симеон. Той бил сред първите жертви на гонението, но общо хиляди християни били избити заради отказа им да се отрекат от вярата в Иисус Христос.

Царят първо убеждавал Симеон да се отрече от Христос и да се поклони на слънцето, както правели езичниците в Персия. Симеон уверил царя, че християнската вяра възпитава граждани, които спазват закона, а не безумни бунтовници. Царят обаче бил толкова предубеден към него, че заповядал да го хвърлят в затвора. В затвора Симеон срещнал Гузтадат, бивш християнин, който се отрекъл от Христос, за да спаси живота си. Тогава Симеон по подобаващ начин отново пробудил съвестта на Гузтадат и той заявил, че вярва в Христос. Когато Сапор научил това, се разгневил и заповядал да обезглавят Симеон и Гузтадат, а освен това още 1150 християни от тамошната църква. Преди да обезглавят епископа пред очите му посекли стотици християни, негови духовни чеда. Това станало в средата на четвърти век.