България отбелязва 150 години от Априлското въстание на 20 април

Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април (2 май нов стил) 1876 г. в Копривщица, организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки жестокото потушаване и неуспеха, този героичен бунт срещу османското владичество привлича вниманието на Великите сили към Българския въпрос, проправяйки пътя към освобождението. 

Ключови факти за Априлското въстание (1876 г.):

Организация: България е разделена на 5 революционни окръга, като най-активна подготовка има в Панагюрския и Търновския окръг.

Водачи и Апостоли: Основни фигури са Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов.

Избухване: Решението за въстанието е взето в края на 1875 г. в Гюргево. Поради предателство, въстанието избухва преждевременно на 20 април (стар стил) в Копривщица. Тодор Каблешков подписва писмото с кръвта на убито турско заптие.

Символи: Знамето на Райна Княгиня, четата на Бенковски ("Хвърковатата чета").

Центрове на съпротива: Панагюрище, Копривщица, Клисура, Батак, Перущица, Дряновски манастир. Панагюрище става център на въстанието, където е обявена свободата и е осветено знамето, ушито от Райна Княгиня.

Хвърковатата чета: Георги Бенковски организира конен отряд, който обикаля околните села, за да вдъхне кураж на селяните.

Потушаване: Извършено с нечувана жестокост от редовна турска армия и башибозук, което води до жертви в хиляди (Баташкото клане).

Четата на Христо Ботев: Тя преминава Дунав с кораба „Радецки“, но се сражава във Врачанския Балкан, когато въстанието в Южна България вече е почти потушено.

Резултат: Избиването на хиляди българи (най-вече в Батак, Перущица и Брацигово) предизвиква вълна от възмущение в Европа. Въпреки военния неуспех, въстанието постига политическа цел – Европа (чрез кореспонденти като Дженюариъс Макгахан) научава за "българските ужаси", което води до Руско-турската война (1877–1878). Трагедията на Априлското въстание става прекият повод за свикването на Цариградската конференция и последвалата Руско-турска освободителна война (1877–1878 г.).

Световна реакция: Личности като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и Уилям Гладстон застават в защита на българите.

Априлското въстание е най-мащабният опит на българския народ да извоюва своята независимост от Османската империя.