НСИ за 2025 година: Бедността в България има детско лице

21.2% от българите, или 1.37 млн. души, живеят под линията на бедност, която достига 866.67 лв. на човек месечно през 2025 година. Това показват данните на НСИ за бедността и социалното включване. Макар делът на бедните да намалява леко спрямо предходната 2024 година, натискът върху домакинствата – особено върху семействата с деца, остава висок.

"Бедността в България има детско лице", очертават данните за 2025 година. Тя е най-дълбока в многодетните семейства, при ниско образование и нестабилна заетост. За хиляди деца това означава не просто по-нисък стандарт, а липса на базови възможности – храна, топъл дом, почивка, развитие.

27% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност: 

22.1% от децата не могат да си позволят дори една седмица почивка годишно
18.8% нямат достъп до базова екипировка за игра навън - колело, ролери, кънки или подобни.
17.5% са изключени от извънкласни дейности - плуване, уроци по музика, спортни клубове или младежки организации.
0.9% живеят в крайна форма на лишение – без възможност за покриване на нито една основна потребност
Това означава ограничена физическа активност, по-малко време с връстници и по-слаба социализация, както и директно ограничаване на развитието на умения и таланти.

Бедността не е разпределена равномерно – тя е силно концентрирана в определени типове домакинства:

52.3% от семействата с три и повече деца са бедни
40.4% от самотните родители живеят под прага
Особено тревожна е връзката между образованието на родителите и бедността при децата:

73.3% от децата на родители с начално или без образование са бедни
Само 6.7% при родители с висше образование
Това очертава затворен цикъл на бедност, който се предава между поколенията.

„Работещи бедни“

През 2025 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо  предходната година с 0.3 процентни пункта - до 11.8%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Нискоквалифицираният труд все по-често не осигурява изход от бедността. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4.3%.

Общо 15% от населението на България живее в тежки материални и социални лишения, което означава системна невъзможност да се покриват базови нужди.

42.5% от домакинствата не могат да посрещнат неочакван разход
39.1% не могат да си позволят почивка
15.9% не могат да осигурят месо или еквивалент през ден
16.1% не могат да отопляват адекватно жилището си
Социалните трансфери остават ключов фактор за ограничаване на бедността, без тях равнището би достигнало 45.4%. 

Разликите в страната относно бедността са значителни. Линия на бедност може да бъде разгледана в диапазона от 580 лв. в Силистра до 1304 лв. в София. Най-висока бедност е в Стара Загора (28.4%), Сливен, Търговище. Етническите различия също са отчетливи - 65.5% бедност сред ромското население при 15.1% сред българската етническа група.