Черноморският регион трябва да стане реален приоритет на ЕС

Главният секретар на АИКБ, доц. д-р Милена Ангелова, взе днес участие във форум, посветен на прилагането на становището на Европейския икономически и социален комитет и резолюцията на Икономическия и социален съвет на България относно стратегическия подход на Европейския съюз към Черноморския регион. Събитието се проведе в Икономически университет - Варна и беше част от дискусията със заинтересованите страни на тема „Европейски и национални перспективи за Черноморската стратегия“. Форумът отправи важни послания не само към българската и румънската администрация, но и към институциите на Европейския съюз. Основният акцент беше поставен върху необходимостта Черноморският басейн да бъде поставен сред приоритетите на Европейския съюз през следващия програмен период, като България и Румъния имат особена отговорност да бъдат активни инициатори на този процес. Необходими са реални проекти, обезпечени с финансови средства, включително в областта на морската сигурност, транспортната и енергийната свързаност, дигиталната инфраструктура, екологичния мониторинг, научните изследвания и устойчивото икономическо развитие.

В откриващото си изказване д-р Меглена Плугчиева, секретар по външна политика на президента на Република България, подчерта, че Черноморският регион вече не може да бъде разглеждан само като географско пространство, а като стратегически кръстопът между Европа и Азия, в който се пресичат сигурност, икономика, енергетика, транспорт, дигитална свързаност, търговия и екология. Тя заяви, че войната в Украйна е показала категорично, че сигурността на Черно море е неразделна част от сигурността на Европа, а всеки опит за дестабилизация в региона има преки последици за европейската икономика, енергийните доставки, продоволствената сигурност, свободата на корабоплаването и миграцията.

„България подкрепя трите стълба на стратегията - сигурност, стабилност и свързаност“, посочи д-р Плугчиева. В същото време тя изрази критична позиция, че в документа липсват конкретни индикатори, срокове за изпълнение и целеви ресурси за прилагането му. Според нея стратегическият подход трябва да бъде превърнат в реалистична, финансово обезпечена политика, обвързана с ясни времеви хоризонти и конкретни резултати. Д-р Плугчиева акцентира и върху необходимостта от по-активно взаимодействие между България, Румъния, европейските институции и Турция, включително чрез създаването на Black Sea Maritime Security Hub. По думите ѝ центърът следва да работи за повишаване на ситуационната осведоменост, защита на критичната морска инфраструктура, реакция при бедствия, аварии и кризи, както и за укрепване на екологичната сигурност.

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите на България, определи стратегическия подход към Черно море като „форма на пробуждане“ - както за Европейския съюз и Европейската комисия, така и за България и Румъния. Той постави въпроса за уязвимостта на черноморската граница на ЕС и за недостатъчното внимание, което регионът е получавал досега от европейските институции. „Стратегическият подход е добре подреден документ, но не е осигурен с ресурси и не е свързан със законови ангажименти“, подчерта Юлиан Попов. Според него именно тази необвързаност поражда основателни критики, но същевременно документът показва, че България и Румъния могат и трябва да се организират по-активно, без да чакат външна инициатива. Той посочи, че двете държави, заедно с други страни от Черноморския регион, следва да започнат сериозен разговор за ролята на Черно море по отношение на сигурността, икономиката, климата и околната среда.

Доц. д-р Милена Ангелова, докладчик на Европейския икономически и социален комитет по стратегическия подход на ЕС към Черно море и главен секретар на АИКБ, подчерта, че форумът във Варна е продължение на започналия в Констанца диалог и представлява своеобразен мост между двата ключови черноморски града. „Черно море, макар да е граница на Европейския съюз, не получава достатъчно внимание нито политическо, нито технологично от страна на ЕС“, посочи доц. Ангелова. Тя подчерта, че България и Румъния трябва да бъдат по-активни, като работят не само помежду си, но и с останалите държави от региона. „Не само Турция, но и Грузия, Молдова и Украйна могат да работят заедно с нас“, заяви тя, като изведе необходимостта от по-сериозна инфраструктура, повече конкретни проекти и реално съдържание на стратегическия подход.

В дискусията участваха още Пламен Димитров, президент на КНСБ, Богомил Николов, изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“, флотилен адмирал проф. Калин Калинов, ректор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, проф. Мария Гавунели, професор по международно право и заместник-директор на Athens Public International Law Center, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България, Елена Калистру, председател на секция ECO на ЕИСК, и Руди Де Леу, председател на групата за изготвяне на становището на ЕИСК относно стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион.