Честваме празника Възнесение Господне

Честваме празника Възнесение Господне, паметта на светите равноапостоли Константин и Елена, и на мъченик Константин.

Празникът Възнесение Господне (Христово) се чества винаги в четвъртък на шестата седмица след Великден.

В продължение на 40 дни след Своето възкресение Господ Иисус Христос многократно се явявал на учениците Си и ги наставлявал, разяснявал им истината за царството Божие, помагал им да разбират Свещените Писания, потвърдил обещанието Си за идването на Утешителя, Светия Дух - третото лице на единия Бог.

Христос също им възложил да тръгнат сред народите и да проповядват Неговото спасително учение. А на четиридесетия ден, както разказва евангелист Лука в края на евангелието си и в началото на книгата "Деяния апостолски", Той пак им се явил, за последен път. Апостолите били събрани на молитва в очакване да се изпълни Божието обещание. Христос им се явил, разговарял с тях и ги извел от Йерусалим на Елеонската планина край града.

Поразени и дълбоко разтърсени от Христовото възкресение, някои ученици си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви Свое земно, израилско царство, каквито очаквания имали евреите. Но Той отново им говорил за слизането на Светия Дух, което става на Петдесетница, и за благодатната Му сила, която оживотворява и ръководи Христовата църква.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Както ги благославял, Той се отделил от земята и, подет от облак, постепенно се издигнал към небето, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост във висините. Апостолите се поклонили на възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали: "Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето". Така те потвърдили думите на Христос за Неговото второ пришествие и за всеобщия съд.

Заедно с апостолите при Възнесението била и света Дева Мария.

Свети Константин бил римски император (306-337 г.). Роден в Ниш (днес в Сърбия), той се издигнал до виден пълководец във войската. След смъртта на баща му император Констанций Хлор, Константин бил поставен от войската на негово място. Той бил възпитан в езическата вяра, но след едно видение на кръст в небето и надпис "С този знак ще победиш!" наистина победил и решил да спре гонението на християните. За целта той издал указ в Медиоланум (днес Милано, Италия) през 313 г. за признаване на християнството като позволена религия. Това позволило християнската вяра да се разпространи по цялата римска империя. Затова делото му се смята за апостолско. Константин свикал Първия вселенски събор на Църквата в 325 г.

Майка му, света Елена, предано работила за утвърждаване на новата вяра и по неин почин бил открит Христовият кръст, били построени множество християнски храмове. Затова и тя се почита като равноапостолна.

Мъченик Константин бил родом от Трънския или Пиротския край и още като момче отишъл в София да работи у търговци на овце, цинцари. Но един ден крадци ограбили господарите му и младият Константин бил наклеветен за кражбата. Той бил измъчван да признае, но невинното момче не можело да поеме такава вина. Тогава бил предаден на турци, които му поставили условие да приеме исляма, за да не го изтезават повече. Константин решително отказал и след поредица нови изтезания бил обезглавен, а тялото му захвърлили в полето. Християни, които разбрали за убийството, прибрали тялото на момчето и го погребали. Това станало в 1737 г. През следващите десетилетия много хора се стичали на гроба му и получавали изцеления.