Разминаване: бизнесът търси много шофьори, но в гимназиите 12 хиляди ще учат за ресторанти и IT

Защо част от завършилите професионални училища се реализират трудно, въпреки че работодателите страдат от липса на кадри

Колко от възпитаниците на професионалните гимназии у нас си намират работа по специалността? Отговорите дава ново изследване на Института за пазарна икономика, което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда.

Експертите са създали Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката, който измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори.

Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение. През 2026 г. индексът за страната е 54,4 точки, което показва, че при около половината от тези ученици няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.

Изследването обхваща випуск от над 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в професии от избраните шест сектора.

Професионално образование се предлага във всички 28 области и в над 80% от българските общини. Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички, а ежегодно професионално образование завършват около 1/3 от всички в страната. Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г.

Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Разград (68,2 т.), Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 т.) – все области, където раздутият в почти цялата страна прием в селскостопански професии отговаря на заетите в местната икономика.

На другия полюс са Габрово (30,1 т.) и Смолян (28,3 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика (най-вече в професиите, свързани с ИТ сектора) и недостиг на кадри за индустрията. Габрово е областта с най-висок дял на приема в ИКТ професии, а Смолян – в хотелиерството и ресторантьорството.

Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.

В шестте основни сектора, обхванати от изследването – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, ИКТ са съсредоточени над 60% от всички ученици в професионално образование. Разминаванията по сектори са сериозни:

• В селското стопанство – 7% от приема, но едва 4% от заетите с придобита професионална квалификация (ППК);

• В преработващата промишленост – обратно: 34% заети с ППК, но само 13% от приема;

• В строителството – високо търсене (8% от заетите), но нисък прием (4%);

• В транспорта – 12% от заетите при под 3% прием;

• В хотелиерството и ресторантьорството (план-приемът за учебната 2026/2027 г. включва над 5,5 хиляди места)– свръхприем (15%), но по-малка заетост (8%).

Обучението в сферата на хотелиерството и ресторантьорството е непропорционално високо (в сравнение със заетостта) в Северозападна България.

Което автоматично означава, че завършилите професионално обучение търсят работа или в други сектори, или в други райони на страната, където туризмът е по-развит;

• В ИКТ – 18% от приема (6,5 хиляди места), но под 3% от заетите с ППК.

Данните показват голям дял на професиите, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки професии. (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:

• Планиране на приема - по-ясни механизми за планиране на приема, базирани на данни за заетост, демография и икономическа структура, допълнени с възможности за трансфер между професии.

• Развитие на дуалното обучение - ученето чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.

• По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.

• Професионално ориентиране: информираният избор на професия е ключов за съответствие с реалните възможности. Без подобни промени професионалното образование ще продължи да произвежда несъответствия – едновременно недостиг на кадри в икономиката и затруднена реализация на част от завършилите. Това вече не е само образователен проблем, а ограничение пред икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на