Проф. Стоянович: Натъжен съм от това, че съвременните поколения практически нямат детство

Утре е 1 юни – любим ден и любим празник за всяко дете. В студиото на „Тази неделя“ гостуваха професор Петър Стоянович и най-младият наследник на династията Стоянович – Йоан.

Две поколения се срещат именно за разговор за детството, защото кой не обича да се връща към тези хубави години.

„Всяко българско дете имаше такава картичка за 8 март за майка си. Всички изглеждат като пълни идиоти“, заяви той.

„Е, детството наистина е последният рай, от който можем да бъдем изгонени. Това не е нещо ново. Това са моменти, в които смяташ, че светът е без проблеми, че всички хора са любезни, че всичко е вкусно и че всеки ще те чака у дома, за да те посрещне, утеши и насърчи. Прекрасна илюзия е детството“, сподели проф. Стоянович.

Йоан си спомня за игрите навън – след часовете и тежката работа по български език и математика.

„На 6 години нямах достъп до телевизия и електроника. По-нататък, понеже моите съученици започнаха да играят и да гледат филмчета, и аз започнах. И оттогава не съм се отлепил“, сподели Йоан.

„Много е лесно да забраниш всичко, но природата и социумът винаги са по-силни. Ако всички около теб правят нещо, ти трудно можеш да останеш извън него“, коментира проф. Стоянович.

„Ако цялата ти среда цъка цял ден като малоумна, ти ако се дистанцираш от нея, изглеждаш два пъти по-малоумен. Ако едни ритат футбол, а ти стоиш отстрани и си бъркаш в носа и казваш: „А, не, тая работа не е за мен“, изглеждаш някакъв женчо. Ако някой отиде да беси котки или да прави някакви золуми и смахлъци, а ти седиш и казваш: „Баба ми, ох, баба ми, ще ме види и отпори ушите, изглеждаш асоциален. Т.е. ти в някаква степен искаш да си част от тренда, както се казва сега, от общия дух. В момента общият дух е заключен в тези ужасни екрани, в които човек се надпреварва с някакво електронно чудовище, независимо в какъв вид е. Едно време и ужасите, и радостите бяха съвсем различни“, коментира историкът.

Йоан не смята, че съвременното дете, особено в тийнейджърска възраст, може да стои далеч от екраните.

"Много съм натъжен от това, че съвременните поколения практически нямат детство. Липсва махленската игра, бандите, свободата да излезеш и да се върнеш омазан и щастлив. Днешните деца имат други радости и скърби, но тази естествена радост от живота липсва", отбеляза проф. Стоянович.