Честваме празника Свети Дух

На 1 юни църквата честваме празника Свети Дух, както и паметта на свети мъченик Юстин Философ.

В деня след голям празник се честват главните участници в него. Затова днес почитаме Светия Дух, второто лице на Светата Троица. На вчерашния празник Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите и останалите мъже и жени, ученици на Иисус Христос. Така те получили благодатта на Светия Дух. С нейна помощ те започнали да говорят на разни езици, за да ги разбират всички поклонници в Йерусалим, дошли от различни страни. Христовите апостоли и другите, получили Светия Дух, станали способни мъдро и убедително да проповядват учението на Христос. С тази благодатна сила те стигнали до всички краища на тогавашния познат свят и привлекли към спасителната вяра множество хора от различни народности и вери.

Според християнското учение Бог е един по същност, а троичен по лица: Бог Отец, Бог Син, въплътен в богочовешката личност на Иисус Христос, и Бог Дух Свети. Неговата роля в живота на Църквата, т.е. в живота на християните, е основополагаща. Затова в символа на вярата четем: "(Вярваме) и в Светия Дух, Господ, животворящ, Който изхожда от Отец и на Когото се покланяме заедно с Отеца и Сина". Изразът "изхожда от Отец" означава "произлиза от Отец", но не значи, че се създава от Него, защото Духът е Бог, едно от лицата на единия троичен Бог - Светата Троица.

Свети апостол Павел пише, че плодовете на Светия Дух са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

Свети Юстин живял през втори век. Той бил богослов и философ, един от първите и най-ярки ранни християнски писатели апологети. Родом е от град Флавия Неаполис, Палестина (сега Наблус на Западния бряг на река Йордан). Родителите му, заможни езичници, се погрижили Юстин да получи отлично философско образование. Но то не било достатъчно, за да намери той отговор на въпросите, които си задавала неспокойната му душа. Бог видял чистотата и искреното намерение на неговите търсения и откликнал на тях по чудесен начин. 

Един ден, когато се разхождал край морето, Юстин срещнал старец, който бил отлично запознат с истините на Свещеното Писание. Той разбрал какви търсения има любознателният младеж и започнал да го учи на християнската вяра. Юстин се покръстил в 133 г., а по-късно отишъл в Рим, където основал своя философска школа. Бил напълно убеден, че християнството е истинската философия. В Рим Юстин имал много последователи и придобил голяма известност. От съчиненията му са запазени само три: "Диалог с юдеина Трифон" и две апологии на християнското учение, вероятно отправени към император Антонин Пий. 

Юстин е един от най-ранните тълкуватели на учението за Логоса (Бог Слово), което в съгласие с началото на Евангелието от Йоан разглежда Иисус Христос като въплъщение на божественото Слово. Научните му трудове са голям принос в развитието на богословието. Участвал в различни диспути. Писмено е засвидетелствана победата на свети Юстин над философа циник Крискент и други езически философи. Използвал гръцкото философско наследство за разкриване на християнското учение. По клеветнически донос на Крискент свети Юстин и шестима от учениците му били заловени, измъчвани и накрая умъртвени по време на гонението при император Марк Аврелий в 167 г.

Свети Юстин се почита и като покровител на философите.