Как пограничните села посрещат мигрантския поток?

България се намира на един от основните миграционни маршрути към Европа през последното десетилетие. Като външна граница на Европейския съюз страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с миграционния натиск. Въпреки че пиковите периоди през 2015–2016 г. и 2021–2022 г. вече са отминали, потокът от мигранти продължава, макар и в по-малки мащаби.

За жителите на пограничните села в Странджа срещите с мигранти не са необичайни. Семейството на Кичка Велкова от село Индже войвода поддържа пчелин в гората и през годините многократно е попадало на групи нелегално преминали границата хора, разказва Нова телевизия.

„Те знаят посоката много добре. Имат отлична ориентация – знаят откъде да минат, къде да пресекат шосето и реката. Всички реки водят към морето“, разказва тя.

Според местните жители повечето мигранти са граждани на държави от Близкия изток и Азия, които преминават през България с помощта на водачи, насочвайки се към други европейски страни. Обикновено са изморени, гладни и жадни след дългия път.

Кметът на село Индже войвода Атанас Димитров отбелязва, че мигрантският поток е намалял значително през последните месеци.

„Преди през селото и Странджа минаваха много групи. От около осем до десет месеца обаче броят им чувствително намаля“, казва той.

Проблем остава замърсяването на природата. В горите често се откриват изоставени раници, обувки, палатки и опаковки от храни. По думите на Димитров през годините са откривани и множество временни лагери.

През последните три години се наблюдава промяна и в начина на придвижване на мигрантите. Ако преди повечето са вървели пеша, днес все по-често се използват автомобили, организирани от каналджийски мрежи. Сред мигрантите преобладават млади мъже от Афганистан, Сирия, Ирак и Мароко, докато жените и децата са значително по-малко.

Журналистът от Бургас Иван Колев, който от години следи темата, посочва, че трафикантите непрекъснато променят методите си.

„Каналджиите стават все по-изобретателни и действат все по-конспиративно. Имало е случаи на превоз на мигранти в катафалки, линейки, дори преоблечени като медицински лица. По мои наблюдения мрежите се организират основно от чужденци“, обяснява той.

Според информация, до която е достигал Колев, преминаването през българската граница струва между 600 и 1000 евро на човек, а целият маршрут до крайната дестинация в Европа достига между 5000 и 6000 евро.

Автомобилите, използвани за трафик, често са наети под наем, откраднати от чужбина или без документи. Нерядко след употреба те са изоставяни в горите, където се превръщат в ръждясали отпадъци.

Особено тревожни са случаите, когато шофьорите на превозните средства се опитват да избегнат полицейска проверка. През годините това е довело до множество тежки катастрофи, включително и до смъртта на двама полицаи край Бургас.

„Те са инструктирани да бягат при всяка среща с полицията и да карат с максимална скорост. Именно това стана причина за няколко тежки инцидента“, посочва Колев.

Само преди дни каналджия прелетя с автомобил над подлез в Бургас и падна от голяма височина. По щастливо стечение на обстоятелствата по това време на мястото не е имало пешеходци. В друг случай автомобил с мигранти се озова в езерото Вая.

Проблем създават и случаите на починали мигранти, чиито тела остават дълго време в моргите заради продължаващи разследвания и неустановена самоличност.

По данни на институциите повечето мигранти са мъже на възраст между 17 и 30 години, които не възнамеряват да останат в България. Често са без документи за самоличност и не предприемат законови процедури за получаване на убежище.

„Имало е случаи, в които цял автобус мигранти твърди, че е роден на една и съща дата – 1 януари 2002 г., за да изглеждат като непълнолетни“, разказва Колев.

Гранична полиция – Бургас отговаря едновременно за сухопътната, морската и въздушната граница. В борбата срещу нелегалната миграция България разчита и на подкрепата на Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“, чиито служители от години работят съвместно с българските власти.