Старо месо неясно откъде и негодно сухо мляко от Украйна на масата на българина

“Най-притеснителното е, че над 70% от закланите животни в България не преминават през ветеринарно-санитарен контрол. Ядем месо, което минава недекларирано през нерегламентирани кланета. Това крие голям риск за здравето на хората”.

Шокиращото признание направи в интервю за “24 часа” бившият вече шеф на Българската агенция по безопасност на храните Ангел Мавровски през април.

Оттогава въпросът какво слагаме на масата си не спира да губи своята актуалност. Още повече че  през последните три месеца агенцията проведе една от най-мащабните контролни кампании, от която наяве излязоха тонове негодна храна, десетки обекти бяха затворени, а хиляди килограми месо, млечни продукти и други храни бяха унищожени.

При извършените близо 24 000 проверки в цялата страна са затворени  75 обекта  -  кланици, месопреработвателни предприятия, складове, магазини и заведения.

Най-често установяваните проблеми са свързани с липса на документи за произход, продажба на храни с изтекъл срок на годност, незаконно клане на животни, нерегламентирано производство при лоши хигиенни условия.  Най-сериозните нарушения са установени в сектора на месопреработката.

Един от най-шокиращите случаи бе разкритата незаконна кланица в Дебелец. Там инспекторите откриха около 20 тона охладено и замразено месо от едър и дребен рогат добитък без идентификация и без придружаващи документи. Последвалите проверки в региона доведоха до унищожаването на още  над 60 тона негодно месо и месни продукти само на територията на област Велико Търново. 

Фрапира и разкритата контрабанда на животни и незаконни кланици край Ихтиман.

Според  данните на БАБХ част от тези обекти са работили продължително време извън официалния контрол. При някои от тях са установени животни без необходимата идентификация, липса на ветеринарни документи и отсъствие на всякаква проследимост на месото, което впоследствие  е достигало до пазара и е продадено на над 400 хиляди души, съобщи тогава Мавровски.

 Друг показателен пример е месопреработвателното предприятие в пловдивското село Радиново. Там инспекторите откриха три хладилни камери, пълни с около 35 тона месо с изтекъл срок на годност или без необходимите документи за произход. Констатациите на проверяващите описват картина на тежки санитарни нарушения : неизправни системи за дезинфекция, корозирали метални повърхности, компрометирани хладилни камери и помещения за транжиране в недопустимо състояние.

 Проверките разкриват и други тревожни практики. В София  бе установен склад за биохрани, в който се манипулират срокове на годност чрез заличаване на оригиналните обозначения и поставяне на нови етикети. При акцията са намерени близо 860 килограма продукти, които са насочени за унищожаване. 

 Подобни нарушения са установени и по Черноморието в навечерието на летния сезон. Само в района на Бургас, Слънчев бряг, Равда и Свети Влас инспекторите откриха над 3,3 тона храни без документи, с изтекъл срок на годност или съхранявани в нарушение на нормативните изисквания. Сред тях има месни продукти, млечни изделия и храни без доказуем произход. Всички количества са насочени към унищожаване. 

Особено чувствителен е въпросът с храните за деца. Един от най-коментираните случаи напоследък бе във Враца, където инспекторите спряха близо 190 кг месо, предназначено за детски градини и ясли. Освен това проверките установиха, че децата се хранят с плодове и зеленчуци, които уж се предлагат за био, а всъщност са пълни с пестициди. 

Статистиката на агенцията показва, че най-често засегнати от нарушенията са именно продуктите от животински произход. От общото количество спрени храни почти 220 тона са месо и месни продукти, а 159 тона са мляко и млечни продукти. Това са категориите, които крият най-висок риск за общественото здраве при неправилно съхранение или при изтекъл срок на годност.

Допълнително от пазара са извадени над 116 тона други хранителни продукти и повече от 5000 литра течни храни. Интересна е и географията на нарушенията. Макар София да е областта с най-много проверки, граничният регион

Хасково се оказва лидер по количество задържани рискови продукти

Там са установени над 227 тона месо, мляко и други храни с нарушения, както и над 37 тона неживотински продукти.

Паралелно с вътрешния контрол БАБХ засилва и проверките по границите. Само за  последните три месеца  са задържани над 1,3 милиона яйца  от Турция заради несъответстващи документи  и значителни количества без документация. Установени са и десетки тонове забранени торове и препарати за растителна защита. 

Спрените на границата храни с недоказан произход или внасяни в нарушение на други изисквания е и една от причините за недоброто състояние на родното производство и всеобщото намаляване на отглеждането на плодове и зеленчуци.  

Един от най-значимите примери е с млекопроизводството. Междинният  секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията показва, че сме изяли тонове сухо мляко от Украйна. През 2024 г. доставките на мляко и млечни продукти от там  достигат 6,1 хил. тона при 2,9 хил. тона година по-рано.

Родните фермери не спират да повтарят, че у нас идва некачествено сухо мляко от Украйна, а родното не се изкупува.

Там се  ползват  препарати за производство на зърно, които са забранени  у нас, а и в целия Европейски съюз. Тези препарати са вредни,  а с  това зърно се отглеждат всички животни и птици, които после идват и на нашия пазар, обясняват фермери.

За проблема с ниските изкупни цени се говори и в доклада на комисията.  Анализът отбелязва, че те традиционно остават под средните за Европейския съюз. Към юли 2025 г. изкупната цена на кравето мляко в България е с около 10% по-ниска от средната за ЕС. 

На въпроса как смятат да подпомогнат животновъдите в тази ситуация, от земеделското министерство казаха за “24 часа”, че  разработват мерки в помощ на сектора, като в момента се търсят възможности за допълнително финансиране въпреки сложната финансова ситуация. Разработвали се и непазарни мерки за насърчаване на реализацията на българска продукция. Сред тях е подготовката на промени в нормативната уредба за млечните продукти, които да осигурят по-голяма прозрачност за произхода на използваното мляко.

“Целта е да се стимулира изкупуването на българско мляко от преработвателите и да се насърчи потребителското търсене на млечни продукти, произведени от българско мляко”, става още ясно от отговора на агроминистерството.

И все пак  данните  на КЗК  показват трайно намаляване на производството на мляко у нас.

За периода 2020-2024 г. производството на пакетирано прясно мляко е спаднало с 8%, на бяло саламурено краве сирене  -  с 9%, а на кашкавал от краве мляко  -  с 14%. Още по-сериозен е спадът при основната суровина - производството на сурово мляко е намаляло с близо 25% за 5 години.

 Според анализа причината е в продължаващото намаляване на броя на млечните крави и отпадането на част от дребните стопанства с ниска рентабилност. Намалява и общото количество сурово мляко, което постъпва за преработка в мандрите, като най-силно засегнато е производството на сирене. В същото време потреблението на мляко и млечни продукти не намалява. Напротив , при повечето категории се отчита ръст, което води до все по-голяма зависимост от внос. Който обаче все пак трябва да е легитимен и да не позволява проникване на нашия пазар на продукти, които не отговарят на високите хигиенни и здравни изисквания на ЕС.