България заема 56-та позиция в Световната класация за конкурентоспособност за 2026 г. на IMD-Швейцария

БТПП за поредна пета година, е партньор на Годишника на световната конкурентоспособност. на Института за развитие на управлението - IMD, Швейцария, и допринася  като координира и организира сред членовете си процеса на провеждане на анкетно проучване към български фирми и организации, които да отговарят на критериите за изследването.

В световен план, класацията изчислява данни от проучвания и статистически данни.  Проучването е проведено между март и май 2026  г  и 6900 респонденти от 70 държави, оцениха проблемите с конкурентоспособността.  Статистическите показатели се получават от международни, национални и регионални организации, частни институции и нашите партньорски институти. Тази статистика често се нарича „твърди данни“. Твърдите данни представляват тежест от две трети в общото класиране. През 2026 г. твърдите данни бяха изчислени, за да се формират 172 критерия.

Според Годишника на световната конкурентоспособност за 2026 г. на Института за развитие на управлението, Швейцария (Institute for  Management Development – IMD), публикуван на 17 юни 2025 г., през 2026 г. България заема 56-то място от общо 70 държави,  задържайки същото ниво спрямо миналата година, когато беше класирана на 57 място, но от 69 икономики. Този резултат отразява както положителните аспекти, така и предизвикателствата, пред които страната е изправена. През 2021 г. страната бе на 53-то място, но последваха значителни колебания, отразяващи различни икономически и политически фактори.

Първите три държави в годишната класация за 2026 на световната конкурентоспособност на IMD  са Сингапур,  Хонконг и Швейцария (IMD ​​World Competitiveness Ranking (WCR).  Тайван се изкачва с две места до четвърта позиция, продължавайки силната си възходяща тенденция от осмо място през 2024 г. и шесто място през 2025 г.

Основните фактори на профила на конкурентоспособност в България включват: икономическо представяне(ефективност), ефективност на правителството, бизнес ефективност(среда) и инфраструктура. Спрямо предходната 2025 година, страната запазва позицията си по отношение на икономическата ефективност ( 50-то място), докато при бизнес средата има изкачване с 3 позиции (от 67-мо на 64-то място).

Въпреки това,  България отбелязва спад с 3 позиции в индекса за инфраструктурата ( 53-то място на 56-то място).

Показателя за икономическото представяне на България, очаквано се отличава със силни и слаби страни, като тази година има подобрения в 4 от 5-те показателя спрямо предходната година, а именно вътрешни продажби, международни инвестиции, заетост и цени, а негативно класиране в Международна търговия( износ).

  При показателя за ефективност на правителството, имаме известни подобрения по някои от показателите като публични финанси и бизнес законодателство и спад в данъчна политика и социална рамка. В направление Инфраструктура имаме подобрения в „ Основна инфраструктура“ и „ Научна инфраструктура“, и не-малък спад в позициите на „ Здравеопазване“ „Образование“ и „ Технологична инфраструктура“

Присъединяването на България към Шенгенското пространство през 2024 г. и приемането на еврото през януари 2026 г. отбелязаха важни етапи в интеграцията на страната в ЕС, като премахнаха значителните пречки пред търговията. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства пред конкурентоспособността на България. Производителността на труда е трайно ниска, а частните инвестиции и иновациите са изправени пред значителни ограничения. Недостигът на пазара на труда ограничава производството на предприятията и не позволява на някои бизнеси да се разрастват.

Страната изпълни редица мерки и реформи както като част от своя план за възстановяване и устойчивост  и като подготовка за приемането на еврото през януари 2026 г. Ползите от тези стъпки следва да станат видими през следващите години.

Същевременно няколко аспекта на социално-икономическата структура на страната все още се нуждаят от подобрение. Липсват ефективни мерки срещу корупцията, особено на по-високо равнище. Неконкурентните обществени поръчки ограничават качествените инвестиции. В много сектори продължава да има недостиг на кадри, свързан с лоши образователни резултати и намаляваща работна сила. Икономическото развитие продължава да бъде неравномерно спрямо уязвимите групи, които са изложени на риск от бедност. Здравната система е с недостатъчен персонал и се бори за постигане на задоволителни резултати.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕЗ 2026 Г.

Политическата нестабилност потиска инвестициите и дългосрочното натрупване на капитал въпреки присъединяването към еврозоната.

Ниският публичен дълг създава фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект (AI), отбрана и технологии с двойна употреба, но това остава неизползвано.  

Демографският спад и недостигът на квалифицирани кадри структурно ограничават икономическия растеж.

Предприемаческата динамика изпреварва развитието на слабата национална иновационна система и връзките между нейните участници.

Високото ниво на компетентност в областта на AI и информационните технологии имат ограничено въздействие върху по-широката икономика.

Предоставена информация от:  Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ (ARC Fund)  

Според Артуро Брис, Директорa  на World Competitiveness Center Швейцария

Геополитическите условия се влошават, а глобалната фрагментация се засилва“, заяви Arturo Bris, директор на World Competitiveness Center. „Държавите, които разполагат със собствени изпитани и надеждни институции, получават предимство в този контекст, защото – когато международната система престава да отговаря на толкова много национални потребности – бизнесът може да продължи да функционира нормално.“