БНБ: Икономическият растеж се забавя, инфлацията ускорява до 5,9% в края на 2026 г.

Българската народна банка очаква икономическият растеж на страната да се забави през следващите две години, докато инфлацията ще се ускори значително още през 2026 г, предаде репортер на БГНЕС.

Основната причина е рязкото поскъпване на енергийните суровини вследствие на конфликта в Близкия изток, съчетано с устойчив вътрешен ценови натиск. В същото време централната банка прогнозира постепенно възстановяване на външното търсене и ускоряване на растежа през 2028 г. Това се посочва в „Макроикономическа прогноза“ на БНБ, изготвена към 27 май 2026 г.

Според прогнозата реалният брутен вътрешен продукт на България ще нарасне с 2,8% през 2026 г., с 2,7% през 2027 г., а през 2028 г. растежът ще се ускори до 2,9%.

БНБ посочва, че през 2026 г. се очаква забавяне на растежа на всички компоненти на вътрешното търсене спрямо 2025 г. Това ще бъде частично компенсирано от свиването на отрицателния принос на нетния износ, след като отпаднат еднократните фактори, ограничавали износа през 2025 г.

Частното потребление ще остане основният двигател на икономическия растеж през целия прогнозен период, но темпът му ще се забави през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. Причината е негативното влияние на по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход на домакинствата.

По отношение на инвестициите БНБ прогнозира слабо увеличение на бруто образуването на основен капитал през 2026 г., последвано от ускоряване на растежа през 2027 г. Основен принос ще имат частните инвестиции и очакваните вложения във военната индустрия, докато публичните инвестиции се очаква да намалеят.

Съществено внимание в прогнозата е отделено на инфлацията. БНБ очаква годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, да достигне 5,9% в края на 2026 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 5,0%.

Централната банка определя като основен фактор за ускоряването на инфлацията поскъпването на суровия петрол вследствие на войната в Близкия изток. Към това се добавят продължаващото нарастване на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление, които също поддържат вътрешния инфлационен натиск.

За 2027 г. БНБ прогнозира забавяне на инфлацията, основно заради високата база при енергийните продукти след силното им поскъпване през предходната година. В същото време инфлацията при базисните компоненти и храните ще остане устойчива заради вторичните ефекти от енергийния ценови шок.

През 2028 г. се очаква допълнително забавяне както на годишната, така и на средногодишната инфлация, главно по линия на базисната инфлация и храните. В същото време БНБ предупреждава, че при енергийните продукти е възможно ново ускоряване на цените във връзка с въвеждането на системата ЕСТЕ2 в Европейския съюз.

Външната среда остава основен фактор за развитието на икономиката. Според допусканията в базисния сценарий растежът на външното търсене за български стоки и услуги ще се забави до 2,1% през 2026 г., което е значително под средноисторическия темп и под очакванията в прогнозата на БНБ от март 2026 г. След това се очаква ускоряване до 3,1% през 2027 г. и 3,8% през 2028 г. при постепенно отслабване на ефектите от конфликта в Близкия изток.

Според техническите допускания цените на енергийните суровини в евро ще нараснат чувствително през 2026 г. основно заради петрола и природния газ, след което ще започнат да се понижават през 2027 г. и 2028 г. Цените на неенергийните суровини се очаква да нарастват умерено през целия прогнозен хоризонт.

БНБ очаква още годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор постепенно да се забавя поради високата база от края на 2025 г. и прогнозираното по-бавно увеличение на заплатите. Кредитът за неправителствения сектор ще остане сравнително висок през периода 2026–2028 г., но също ще следва тенденция към постепенно забавяне както при фирмите, така и при домакинствата.

След подписаното на 17 юни 2026 г. предварително споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия в Близкия изток БНБ е актуализирала оценката на рисковете към 18 юни.

При устойчиво спазване на договореностите централната банка оценява рисковете пред инфлацията през 2026 и 2027 г. като насочени към по-нисък от прогнозирания растеж на потребителските цени. Това би могло да се случи при по-силен спад в цените на енергийните суровини и по-бързо възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, което би ограничило както цените на горивата, така и вторичните инфлационни ефекти.

В същото време рисковете пред икономическия растеж през 2026 и 2027 г. вече се оценяват като насочени към по-висок растеж спрямо базисния сценарий, докато за 2028 г. са определени като балансирани. Според БНБ по-бързото възстановяване на световната търговия, по-ниските цени на суровините, намаляването на несигурността и по-слабото поскъпване в страната биха могли да подкрепят покупателната способност на домакинствата и частното потребление.

Централната банка отбелязва, че рискове за прогнозата произтичат и от параметрите на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и средносрочната бюджетна прогноза на правителството.

Поради високата несигурност около развитието на конфликта в Близкия изток в публикацията са разработени и алтернативни сценарии за развитието на българската икономика, основани на различна продължителност и интензивност на енергийния шок. Според БНБ подписаното на 17 юни предварително споразумение между САЩ и Иран в известна степен намалява несигурността пред базисния сценарий.