Шефове на агенции със заплати като председателя на Народното събрание

Проектобюджетът за 2026 г., изготвен от Министерството на финансите, предвижда сериозна реформа в определянето на възнагражденията на ръководителите на редица държавни агенции и комисии. Тяхната база ще бъде обвързана директно със заплатите на председателя и заместник-председателите на Народното събрание. Промяната има за цел да въведе единен стандарт, като в резултат на новата формула някои висши чиновници ще получат сериозно увеличение, докато при други доходите ще спаднат, пишат от "Труд"

В момента всяко ведомство изчислява заплатите си по различни механизми, обвързани предимно със специфичния за дейността им сектор. В Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) например председателят получава 93%, а членовете – 85% от трикратния размер на средното възнаграждение в енергийния сектор. На база данните за месец март, според които средната заплата там е 2041 евро, ръководителят на КЕВР би трябвало да получава 5694 евро, а колегите му – 5204 евро. Поради действащото ограничение в удължителния бюджет за 2026 г. обаче ръстът на заплатите в администрацията беше лимитиран до 5% спрямо предходната година. С новия проект се предвижда председателят на КЕВР вече да получава основна заплата, равна на тази на председателя на парламента – 6565 евро (която е с 55% над базовата депутатска заплата от 4236 евро), а членовете на комисията да взимат колкото заместник-председател на парламента – 6142 евро.

Подобен модел на увеличение се прилага и за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, където досегашната формула предвиждаше председателят да получава 6123 евро преди налагането на 5-процентния таван. Неговото възнаграждение също ще бъде изравнено с това на парламентарния шеф (6565 евро). Значителен ръст ще отбележи и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), където по старата схема председателят и заместниците му трябваше да получават съответно 4024 евро и 3812 евро. С новите промени техните възнаграждения се фиксират на нивата от 6565 евро и 6142 евро.

За разлика от енергийния сектор, в Комисията за финансов надзор (КФН) се очаква реално намаление на доходите на ръководството. Досега комисията, която се издържа от такси, определяше възнагражденията си по вътрешни правила, които не позволяваха те да бъдат по-ниски от средните за управителните органи в частния финансов и застрахователен сектор, като се раздаваха и бонуси за резултати. С преминаването към депутатските стандарти техните заплати ще бъдат ограничени.

Сериозна промяна се подготвя и за съдебната власт. Досега началната заплата за най-ниските длъжности на съдии, прокурори и следователи беше фиксирана на двойния размер от средното възнаграждение в бюджетната сфера. Новият проект на финансовото министерство предвижда базовото възнаграждение в системата да стане 60 на сто от основната депутатска заплата. Тъй като народните представители получават три средни заплати за обществения сектор, тази промяна реално означава съкращаване на началните магистратски възнаграждения с точно 10%. Заплатите по по-високите етажи в съдебната система ще продължат да се определят като надбавки от страна на Висшия съдебен съвет, но в рамките на общия бюджет, гласуван от Народното събрание.

По отношение на сектора за сигурност, проектобюджетът за 2026 г. замразява заплатите на военнослужещите и служителите на МВР на сегашните им нива. За останалата част от държавната администрация обаче се предвижда редукция на разходите. От 1 септември 2026 г. средствата за персонал и осигуровки в административния апарат ще бъдат намалени с 10%. Тъй като индивидуалните основни заплати на служителите се запазват, ведомствата ще трябва да оптимизират бюджетите си чрез съкращаване на незаетите щатни бройки. Тази рестрикция няма да засегне армията, полицията, общините и болничните заведения.