Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление

Предложеният бюджет 2026 не носи изненади, тъй като отразява развитието на публичните финанси през първата половина на годината и следва да осигури финансирането до края на тази година. Това заяви в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по Нова нюз бившият вицепремиер и настоящ директор на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд Ивайло Калфин.

„Не съм изненадан от параметрите, защото сме в средата на годината. Това е бюджет, който трябва да отрази какво се е случило през първата половина на годината и да осигури финансирането до края ѝ. Надали - което и да е правителството, ще има свободата да реализира политиките, които смята за необходими. Проблемът е, че сега плащаме цената на няколко години абсолютно безотговорно или некадърно управление на държавните финанси“, подчерта той. 

По думите му в актуалния бюджет не могат да се очакват нови политики, тъй като те трябва първо да бъдат подготвени чрез законодателни промени.  „Започва втората половина на годината. Политиките първо трябва да бъдат подготвени, да се приемат законодателни промени и след това те да намерят отражение в бюджета. Не става обратното. Много по-интересни ще бъдат следващите бюджети на това правителство - те ще покажат какво действително то иска да промени“, изтъкна Калфин. 

Коментирайки очаквания бюджетен дефицит, той призна, че размерът му е тревожен, но не и изненадващ. „Естествено, че този размер шокира, но отбнов не е изненадващ. И през предишните години се теглеха нови дългове. Това, което прави правителството сега, е да извади на светло така наречените скрити дефицити. Вероятно това е правилният подход, защото има четиригодишен мандат пред себе си и не иска да носи тежестта на предишните управления“, заяви той. 

И даде пример с неплатени задължения за пътно строителство и към общините, които според него сега се вадят на светло. Освен това подчерта, че настоящата година е последната възможност България да усвои значителна част от средствата по европейските програми и ПВУ.

По повод започналата процедура на ЕК за свръхдефицит Калфин заяви, че тя е в интерес на страната: „Както валутният борд години наред ни наложи финансова дисциплина, така и сега ЕК ще очаква от нас да върнем дефицита под 3%. Според мен дори можем да си поставим по-амбициозна цел. Имаме нужда да укрепим бюджета и да не навлизаме в рискова зона на задлъжнялост“. 

Според него увеличаването на максималния осигурителен доход е нормална мярка, когато доходите в икономиката нарастват. „Максималният осигурителен доход трябва да се движи заедно с ръста на доходите. Задържането му не е в интерес на осигуряващите се, защото по-високите осигуровки впоследствие означават и по-високи пенсионни права. Предишни правителства задържаха тази промяна по-скоро по популистки причини“, изтъкна бившият вицепремиер. 

Според него отпадането на автоматичните механизми за увеличение на заплатите в някои държавни системи е правилна стъпка, но тя трябва да бъде съпроводена с адекватна политика по доходите. „Автоматизмите се появиха като решение на проблема с изключително ниските възнаграждения в определени сектори. Те не би трябвало да съществуват, ако има нормално и предвидимо увеличение на доходите. Не може да очакваме качествени специалисти, ако предлагаме неконкурентни възнаграждения“.

Той коментира и механизма за определяне на минималната работна заплата: „Най-добре е да има формула, в която участва средната работна заплата, но да се отчитат и други икономически показатели. Очаквам синдикатите и работодателите да постигнат съгласие, защото подобни решения е най-добре да бъдат вземани с консенсус, а не да се налагат едностранно“.