България, Гърция и Румъния се сблъскват с траен демографски спад

България остава сред държавите с най-тежка демографска криза в Европейския съюз. Докато населението на ЕС леко се увеличава през 2025 г. благодарение на миграцията, страната ни продължава да губи жители заради една от най-високите разлики между броя на починалите и новородените в Европа, предаде БГНЕС.

По данни на Евростат към 1 януари 2026 г. населението на Европейския съюз достига 452,0 милиона души, което е с 705 756 души повече спрямо година по-рано. Ръстът обаче е ограничен – само 0,2%, или 1,6 души на 1000 жители.

Зад това увеличение не стоят повече раждания, а миграцията. През 2025 г. в ЕС са регистрирани 4,81 милиона смъртни случая срещу 3,46 милиона живородени деца. Така естественият прираст остава отрицателен – минус 1,35 милиона души.

Този спад е компенсиран изцяло от положителната нетна миграция, която достига 2,05 милиона души и води до общо увеличение на населението на ЕС с около 700 хиляди души.

България сред най-засегнатите страни в Европа

Демографската картина в България е сред най-тревожните в ЕС. През 2025 г. страната е сред 11-те държави членки, в които населението намалява, като положителната миграция не успява да компенсира естествения спад.

България отчита най-нисък естествен прираст в целия Европейски съюз заедно с Латвия – минус 7,7 души на 1000 жители. Следват Литва с -6,9 на 1000 и Румъния с -5,5 на 1000 жители.

Това означава, че разликата между броя на смъртните случаи и ражданията в България остава сред най-големите в Европа.

Страната ни е част от група държави в Югоизточна Европа, които продължават да се сблъскват с траен демографски спад. Наред с България, населението намалява и в Гърция и Румъния, като и трите държави не успяват да компенсират отрицателния естествен прираст чрез миграция.

България, Гърция и Румъния: общ проблем, различен мащаб

Румъния също е сред държавите с най-сериозен естествен спад в ЕС – -5,5 души на 1000 жители. Гърция е в сходна демографска ситуация, като застаряването на населението и ниската раждаемост продължават да оказват натиск върху броя на жителите.

Разликата между трите страни е в способността им да привличат ново население. Докато част от държавите в ЕС компенсират демографските си загуби чрез силна положителна миграция, България остава сред страните, при които този механизъм не е достатъчен.

Европа расте, но без раждаемост

Общата тенденция в ЕС показва, че демографският растеж вече зависи основно от миграцията.

Населението на Съюза се е увеличило от 354,5 милиона души през 1960 г. до 452,0 милиона през 2026 г., или с 97,5 милиона души за повече от шест десетилетия.

Темпът на растеж обаче рязко се забавя. Между 2005 и 2025 г. населението на ЕС се е увеличавало средно с около 800 хиляди души годишно, докато през 60-те години средният годишен ръст е бил около 3 милиона души.

Според Евростат естественият прираст в ЕС е положителен до 2011 г., но от 2012 г. насам броят на починалите надвишава броя на новородените. Оттогава миграцията е основният фактор, който предотвратява намаляването на населението.

Демографският натиск ще се засилва

Евростат предупреждава, че застаряването на населението вероятно ще доведе до още по-голям брой смъртни случаи в бъдеще. При запазване на ниските нива на раждаемост естественият спад ще продължи.

През 2025 г. населението нараства в 16 държави членки, а намалява в 11.

Най-висок ръст е отчетен в:

Малта – +24,1 души на 1000 жители;

Кипър – +13,7 на 1000;

Люксембург – +13,1 на 1000.

Най-голям спад е регистриран в:

Латвия – -8,3 на 1000 жители;

Естония – -6,8 на 1000;

Унгария – -5,4 на 1000.

За България, Гърция и Румъния демографският спад остава сред най-сериозните дългосрочни предизвикателства. Данните на Евростат показват, че докато Европа успява временно да компенсира загубата на население чрез миграция, страните от Югоизточна Европа продължават да се борят с последствията от ниската раждаемост и застаряването.