България отново е в топ 3 по инфлация в ЕС

България отново е сред трите държави с най-висока инфлация в Европейския съюз. При официална инфлация от 5,2% и средна лихва по новите срочни депозити от 1,33%, депозит от 100 000 евро носи 1330 евро лихва, но губи 5200 евро от покупателната си стойност. Това означава реална загуба от около 3870 евро, без да се отчитат данъци и банкови такси, коментира финансовият експерт Макс Баклаян.

Последните официални данни на Евростат и НСИ показват, че след отчетените 6,3% по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през май, инфлацията в България достига 5,2% през юни. Така страната ни отново се нарежда сред трите държави с най-висока инфлация в Европейския съюз.

Основната част от забавянето на инфлацията се дължи на сезонните ефекти при храните и временното понижение в цените на горивата след мирното споразумение между САЩ и Иран. След подновяването на военните действия цените на петрола отново тръгнаха нагоре, което създава риск от ново повишение на общото ценово равнище, особено ако хутите затворят и втория алтернативен маршрут за износ през Червено море.

Какво губи един спестител с депозит от 100 000 евро?

Според последните данни на БНБ:

Средната лихва по новите срочни депозити е 1,33%, което представлява минимално повишение спрямо април.

При депозит от 100 000 евро това означава 1330 евро годишна лихва.

При официална инфлация от 5,2% покупателната стойност на същата сума намалява с 5200 евро.

Реалният ефект е загуба от 3870 евро, без да се отчитат данъци и банкови такси, които допълнително увеличават загубата.

„Докато официалната инфлация е над 5%, а средната лихва е малко над 1%, банковият депозит е доказано лошо място за съхраняване на спестявания и получаване на доходност. Още повече, ако като мен смятате, че истинският размер на инфлацията е значително по-голям“, коментира Макс Баклаян.

Въпреки това депозитите продължават да растат, включително и след въвеждането на еврото, което намалява стимула на банките да увеличават лихвените проценти. През първото тримесечие на 2026 г. те нарастват с близо 1 млрд. евро.

По думите на Баклаян това не означава, че хората трябва да изтеглят парите си и да ги насочат към рискови инвестиции. Според него това е сигнал, че българските домакинства трябва да започнат да управляват по-активно спестяванията си, като разграничават средствата за текущи разходи, аварийния резерв и дългосрочния капитал.

„Отговорност на всеки е да работи за собствената си финансова грамотност, иначе просто ставаме жертви на инфлацията и губим парите, които сме изкарали с толкова много труд“, допълва Баклаян.