Финансист: новите сметки за ток, вода и парно надуват инфлацията

Летните месеци традиционно са периодът, в който влизат в сила годишните актуализации на редица цени и плащания. След увеличението на пенсиите дойде ред и на новите цени на тока, парното и топлата вода – промени, които според финансовия експерт Макс Баклаян са пореден сигнал за задълбочаващ се инфлационен натиск.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) потвърди увеличение на цената на парното между 3,66% и 5,5% в София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Бургас, Плевен, Враца, Разград, Русе, Сливен и Перник.

Още по-сериозно е поскъпването на услугата по отчитане на потреблението. Макар увеличението да е различно в отделните населени места, при „Топлофикация София“ то достига до 41%. Цената за отчитане на индивидуалните разпределители се увеличава от 1,66 на 2,28 евро – ръст от 37,2%. Същото увеличение се прилага и за отчитането на водомерите за топла вода.

Компаниите за топлинно счетоводство също повишават тарифите си с различни проценти – от 7–10%, през около 20%, до над 30%. Върху всички тези суми се начислява и ДДС. На много места настоящото поскъпване съвпада с кампанията по подмяна на дистанционните уреди, които също поскъпват с около 20%.

Поскъпването не мина и без традиционния спор между дружествата в сектора и омбудсмана. От институцията отбелязаха, че голяма част от увеличенията надхвърлят официалната годишна инфлация от 5,4%. Така отново на преден план излезе разминаването между статистическите данни на НСИ и реалното поскъпване, което домакинствата усещат в ежедневните си разходи.

„За съжаление моето предупреждение, че влизането в еврозоната ще вкара страната в нов цикъл на засилваща се инфлация, се потвърди“, коментира финансовият експерт Макс Баклаян. „Вижда се как всяко ново увеличение на цените се оправдава с предишното. Това е класическа ситуация на самовъзпроизвеждащ се инфлационен процес“, допълва той.

Междувременно НАП и други институции обявиха проверки, но независимо дали става дума за регулирани или нерегулирани цени, тенденцията остава една – нагоре.

„Докато не започнем да разглеждаме инфлацията като въпрос на паричната политика и обезценяването на парите, трудно ще можем да си обясним случващото се около нас“, казва Баклаян.

Според него, докато липсва политика за овладяване на цените, действията за ограничаване на инфлационния ефект остават преди всичко лична отговорност – чрез разумно управление на доходите и спестяванията.