Българската индустрия се разминава с европейския ръст: производството спада с 2,6% за година

Индустриалното производство в България се е увеличило с 0,4% през юни спрямо май, но на годишна база остава на значително по-ниско равнище. Докато индустрията в ЕС отчита годишен ръст от 0,6%, българското производство се свива с 2,6%, предаде БГНЕС, позовавайки се на най-новите данни на Евростат.

Юни носи известно месечно подобрение за българската индустрия, но то не е достатъчно, за да промени по-широката картина. Производството в страната се е увеличило с 0,4% спрямо май, докато за Европейския съюз ръстът е 0,2%, а в еврозоната производството остава без промяна.

На годишна база обаче разликата е съществена. През юни 2026 г. индустриалното производство в България е с 2,6% по-ниско спрямо юни 2025 г. За същия период производството в ЕС се е увеличило с 0,6%, а в еврозоната с 0,1%.

Така българската индустрия се оказва сред икономиките в ЕС, при които годишният спад продължава, макар че месечният резултат през юни е положителен.

Юни носи леко възстановяване след два последователни месеца на спад

Данните показват, че движението на българската индустрия през 2026 г. е нестабилно. След спад от 3,6% през януари производството нараства с 1,6% през февруари и с 5,3% през март. Следват обаче два силни спадa: 4,6% през април и 0,6% през май.

През юни е отчетен ръст от 0,4% спрямо предходния месец.

Това означава, че юнското увеличение прекъсва двумесечната серия на спад, но само по себе си не е достатъчно, за да говорим за устойчиво възстановяване на индустриалното производство.

За сравнение, в ЕС производството също нараства през юни, но с по-малко, а именно 0,2%. В еврозоната промяната е нулева. Най-силни месечни резултати са отчетени в Дания с 5,4%, Хърватия с 5,2%, Литва и Финландия с по 2,1%.

България е сред държавите с годишен спад

По-съществената картина се вижда при сравнението с юни 2025 г.

Българското индустриално производство е намаляло с 2,6%, което поставя страната сред държавите с най-сериозно годишно свиване. По-големи спадове са регистрирани в Люксембург с 7,9%, Румъния с 5,6% и Естония с 4,6%.

В същото време редица европейски икономики отчитат чувствително увеличение. Литва е начело с ръст от 7,7%, следвана от Дания с 6,1% и Полша с 4,9%.

Това поставя България в отчетливо по-слаба позиция спрямо общата тенденция в ЕС. Докато европейската индустрия като цяло е нараснала с 0,6% за година, българската се е свила с 2,6%.

Контрастът с Европа е още по-видим при сравнение с началото на годината

Данните за България показват, че слабият годишен резултат не е изолиран едномесечен ефект.

През януари производството е било с 9,9% под нивото от същия месец на 2025 г., през февруари спадът е 8,7%. През март е отчетен годишен ръст от 4,7%, но през април производството отново е с 3,8% под нивото от година по-рано, а през май спадът достига 5,3%. През юни той се свива до 2,6%.

Това показва известно подобрение спрямо пролетните месеци, но не и връщане към стабилен годишен растеж.

За сравнение, общото индустриално производство в ЕС е било на отрицателна територия в началото на годината, но от април насам показва положителни годишни стойности: 0,9% през април, 0,6% през май и 0,6% през юни.

Какво се случва в европейската индустрия?

Общата европейска картина също не е на силен индустриален бум. Ръстът от 0,6% в ЕС през юни е умерен, а в еврозоната производството се увеличава само с 0,1% на годишна база.

В ЕС през юни спрямо същия месец на 2025 г. производството на междинни стоки се е увеличило с 1%, а на капиталови стоки с 0,9%. Енергийното производство е нараснало с 0,3%.

При потребителските стоки обаче има спад: производството на трайни потребителски стоки е намаляло с 0,9%, а на нетрайни потребителски стоки с 0,3%.

Именно тази смесена картина показва, че европейската индустрия се възстановява неравномерно. България обаче остава от страната на държавите с годишно свиване.

България: малък месечен плюс, но все още отрицателна годишна картина

Данните за юни позволяват да се направи по-балансиран извод за състоянието на българската индустрия.

Месечното увеличение от 0,4% е положителен сигнал, особено след спадовете през април и май. Но годишният спад от 2,6% показва, че производството все още не е излязло от зоната на свиване.

Затова юнските данни не дават основание да се говори за ясно възстановяване на българската индустрия. По-скоро те показват опит за стабилизиране след по-слабите пролетни месеци.

На европейския фон разликата е съществена: ЕС отчита годишен ръст от 0,6%, докато България е с 2,6% спад. Следователно предизвикателството пред българската индустрия през втората половина на годината остава да превърне месечното стабилизиране в трайна тенденция на растеж.

Евростат уточнява, че данните са първи оценки. За май 2026 г. месечната промяна например е ревизирана от първоначално отчетения спад до ръст от 0,3% както за еврозоната, така и за ЕС.