Минималната заплата отново раздели работодатели и синдикати

Работодатели и синдикати остават с различия за механизма, по който да се определя минималната работна заплата.

Темата коментираха председателят на АИКБ Добрин Иванов и лидерът на КНСБ Пламен Димитров в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“.

Според Добрин Иванов бизнесът и синдикатите от години обсъждат възможността да постигнат общо решение, но все още има ключови различия. Сред тях са критериите, показателите, тяхната тежест и формулата, по която да се определя минималното възнаграждение.

От АИКБ настояват механизмът да позволява ежегодно договаряне между социалните партньори. Иванов посочи, че трябва да се обсъди и вариант минималната работна заплата да се определя на база 50% от средната основна работна заплата, а не от брутната средна заплата за страната.

Пламен Димитров подчерта, че при определянето на минималната заплата трябва да бъдат спазени изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати. Според синдикатите ориентирите трябва да включват съотношението между минималната и средната, както и медианната заплата.

Двамата се разминават и по въпроса кои показатели трябва да имат най-голяма тежест. Работодателите настояват да се отчитат по-силно икономически показатели като производителността и състоянието на икономиката, докато синдикатите поставят акцент върху доходите и необходимостта минималното възнаграждение да гарантира достоен стандарт на живот.

Според Иванов механизмът трябва да бъде изработен в кратки срокове заради предстоящата бюджетна процедура. Социалните партньори са съгласни, че е необходимо да продължат разговорите, за да бъде постигнат работещ механизъм.

Спорът между работодатели и синдикати за начина на определяне на минималната работна заплата не е нов. През последните години двете страни многократно са представяли различни позиции.

Велев: Минималната заплата е за неквалифицираните и мързеливите. Синдикатите: Това е обида

„Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите“, заяви конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов.

От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че „темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия“.

Според Велев в големите световни икономики минимално възнаграждение получават между 1 и 5% от работещите, докато в България този дял по статистически данни е 18%, а според информацията на НАП и НОИ достига между една трета и 40%.

„Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, хората без образование, мързеливите, без трудови навици“, допълни той. По думите му, когато минималното възнаграждение бъде повишено прекомерно, пирамидата на доходите се сплесква, което демотивира хората да повишават квалификацията си.

„Това категорично е обида към българските работници и служители“, отговори Валери Апостолов по повод твърденията за профила на хората, получаващи минимална заплата.

Той припомни, че при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа.

„Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето“, коментира Апостолов. По негови изчисления, ако доходите през годините са нараствали с темповете, предлагани от работодателите, днес минималната работна заплата е щяла да бъде около 300 евро.

Васил Велев отбеляза още, че по съотношението на минималната към средната работна заплата, както и спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, България е на първо място в Европейския съюз. По отношение на критериите за новия механизъм той беше категоричен, че „минималната работна заплата не е социална помощ“.

Синдикатите обаче настояват в новата формула задължително да бъдат включени покупателната способност и издръжката на живот, така че работещите да не губят доходи.

Затова от КТ „Подкрепа“ са предложили през оставащите месеци да бъде изработен механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да постигнат съгласие за размер на минималната работна заплата, който да бъде „икономически обоснован, от една страна, и социално приемлив, от друга“.