Сушилня или простор на балкона: Какво предпочитат българите?

Десетилетия наред гледката на съхнещи дрехи по терасите беше неизменна част от градския пейзаж в България. В София пък, особено в квартали с по-стари сгради, все още има простори между отделните сгради, закачени от единия край за балкона, а от другия – за някое дърво. Уханието на изпрано бельо, изсушено от слънцето и вятъра, за мнозина носи носталгично усещане за домашен уют.  

През последните 10 години, обаче, тази картина се променя драстично. Забързаното ежедневие, мръсният въздух през зимата и модерната архитектура на новите сгради, в които балконите стават все по-малки (или пък напълно липсват), карат все повече българи да свалят дрехите от въжетата и да инвестират в сушилни машини.

Няколко основни фактора обръщат тенденцията в полза на технологиите. Първият е качеството на въздуха - в големите градове като София, Пловдив и Русе зимният смог и фините прахови частици правят сушенето на открито нехигиенично. Дрехите често поемат миризма на дим и изгорели газове. Особено в дни като вторник, когато пожар от Сърбия значително влоши качеството на въздуха в няколко града у нас.

На второ място се нарежда борбата с влагата -  Сушенето на дрехи вътре в стаята през студените месеци повишава влажността с до 2 литра вода на пране.

Това е сигурна рецепта за поява на конденз и опасен мухъл по стените, както и за бъдещи здравословни проблеми с белите дробове.

И не на последно място - икономия на време и пространство - съвременните домакинства не искат да отделят два дни за съхнене на дебели пуловери или спално бельо. Освен това сушилнята елиминира нуждата от досадното простиране и събиране, а много от дрехите излизат толкова меки, че дори не се нуждаят от гладене.

Преди десетилетие сушилнята се смяташе за лукс и присъстваше в много малък процент от домовете. Точните бройки на продадените уреди са търговска тайна на големите вериги за бяла техника и агенциите за пазарни проучвания, но официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) и пазарните тенденции чертаят ясна картина на стабилен растеж. Според последните обобщени данни от проучванията на НСИ, 16.4% от домакинствата в градовете и 6.9% в селата вече разполагат със сушилня. За сравнение, през 2016 г. този процент е бил под 5% средно за страната.

Според данни от ритейл сектора, през последните 10 години сегментът на сушилните бележи среден годишен ръст между 15% и 25%. Ако през 2016 г. продажбите са били концентрирани предимно в премиум сегмента, днес те са масов продукт.

Термопомпите превземат пазара: Към 2026 г. над 80% от продадените самостоятелни сушилни са от тип "термопомпа" (Heat Pump). Българинът стана по-прагматичен и предпочита първоначално по-скъп уред (клас A++ или A+++), който обаче харчи над два пъти по-малко ток спрямо старите кондензационни модели без термопомпа.

Дългата дилема в магазините за бяла техника е дали да се купят два отделни уреда, или един комбиниран. Статистиката от продажбите у нас показва интересно разделение – комбиниран уред 2 в 1 обикновено си купуват хората с по-малки апартаменти. А самостоятелна сушилня с или без термопомна пък е предпочитана при наличие на достатъчно място у дома.

Макар процентите на продадени сушилни да вървят стремглаво нагоре, въженият простор на балкона едва ли ще изчезне напълно в близкото бъдеще. През горещите летни месеци, когато слънцето изсушава дрехите за броени часове, а и въздухът е сравнително по-чист, много българи предпочитат да пестят енергия и да се наслаждават на свежестта на естественото сушене.

Сушилнята обаче вече не е екстра, а стандартен домакински уред, който спасява зимата на модерното българско семейство.