Трябва ли да се въведе военна подготовка в училище?

Предложението за военна подготовка в училищата не е хрумка сега на управляващите, а е европейска практика през последните години. В Европа се случи отрезвяване. Въвеждането на тази подготовка е логично. Това заяви пред бТВ политическият анализатор Кристиян Шкварек.

Теодор Славев, политолог, подчерта: „Не съм против разширяване или въвеждане на военно обучение. Проблемът е, че правим символни решения, които граничат с популизъм. Какво искаме да решим – липсата на национална принадлежност и патриотизъм? За това не е нужно да знаеш как да разглабяш автомат.“

Според Шкварек има мантра, че патриотизмът трябва да бъде просто гражданство, но всъщност трябва да се въведе и военен патриотизъм.

„Изследванията показват, че младите са по-склонни да защитават държавата си. След като това е така, ние какъв проблем решаваме с това патриотично военно образование в училище? Очевидно някакви културни апарати работят в тази посока. Не трябва да се преминава обаче една граница – милитаризираното самосъзнание. Примерът е Русия, там конкретно в училище се казва кой е врагът“, допълни Славев.

На Шкварек му се струват „смешни“ опасенията на родители, че подобно образование би довело до насаждане на повече агресия сред младите и ръст на стреса сред децата: „не можем да превръщаме младите, образованието и семействата в един инкубатор, в който се притесняваме да кажем, че на света има войни. Ставаме изнежена общност, която е неспособна да реагира на подобни неща.“

Славев е на мнение, че проблемът е как възрастните и децата се справят с конфликтите и насилието, и случаят в Пловдив е показателен: „Той е смущаващ, защото тези деца там са стриймвали случващото се, искали са публичност. Не съм сигурен, че само и единствено военното обучение би спомогнало в тази посока. Изследванията показват, че доброволни формирования като скаути например действат положително за дисциплината и намаляват нивата на агресия. Липсват данни обаче дали българската образователна система може да направи това нещо.“

Шкварек нарече децата от Пловдив „изпуснати лекета“, избягали от родителите си, живеели в Тикток, използвали наркотици, продукт на пълната свобода и анархия.