КФН: Ефективното прилагане на "Бонус-малус" се очаква след около шест месеца

След повече от 10 години дебати и два неуспешни опита системата „Бонус-малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ вече е факт. Основният принцип е шофьорите, които са причинявали повече щети, да плащат по-висока застрахователна премия.

Историята на щетите на водачите ще се проследява за период от пет години, а информацията ще бъде достъпна чрез Гаранционния фонд независимо при кой застраховател е сключена полицата.

„По-скоро тези, които са причинявали повече щети, ще плащат повече“, обясни в ефира на bTV Пламен Данилов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор.

По думите му целта е рискът и разходите за изплащане на обезщетения да бъдат разпределени по-справедливо между водачите.

Единна тарифа няма да има. Всеки застраховател ще определя сам как ще оценява историята на щетите и как тя ще влияе върху крайната цена на полицата.

Значение ще има и тежестта на причинените щети. Критериите трябва да бъдат обявени ясно от съответната застрахователна компания.

Системата няма да отчита автоматично цялостното поведение на шофьора – например превишена скорост или преминаване на червен светофар, ако нарушението не е довело до застрахователна претенция.

Причината е, че информацията за нарушенията се намира в различни системи на КАТ, прокуратурата, общините и други институции, които към момента не са обединени.

„Целта на „Бонус-малус“ не е корекция на поведението на водачите на пътя, а правилно разпределение на риска. Ако в бъдеще бъде създадена единна система с надеждна информация за нарушенията, тези данни биха могли да бъдат използвани“, обясни Данилов.

Една от съществените промени е, че историята на щетите вече няма да се губи при смяна на застрахователя.

Досега компанията можеше да прилага собствена система спрямо клиентите си, но при преминаване към друг застраховател историята невинаги следваше водача.

С новия модел информацията ще бъде достъпна чрез Гаранционния фонд.

Това означава, че шофьор, причинил щети и получил по-висока цена при една компания, няма просто да може да премине към друга, която не разполага с информация за предишните му претенции.

При определянето на риска ще има значение и кой е обичайният ползвател на автомобила. Това е особено важно при лизингови и фирмени коли, които могат да се управляват от различни хора.

Така допълнителната премия би могла да бъде свързана с човека, който действително използва автомобила и е причинил съответните щети.

Въпреки че нормативните промени вече са в сила, ще бъде необходим технологичен период, преди системата да заработи в пълния си вид.

Гаранционният фонд разполага с три месеца, за да приведе информационната си система в съответствие с новите правила. След това застрахователите ще имат още три месеца, за да свържат своите системи с нея.

Промени ще трябва да направят и застрахователните посредници и брокерите, през които се сключва голяма част от полиците „Гражданска отговорност“.

Така ефективното прилагане на „Бонус-малус“ се очаква след около шест месеца.

Друга тема е ниският дял на имуществените застраховки у нас на фона на все по-честите природни бедствия.

Според Данилов близо 70% от общото застраховане в България е свързано с автомобилите, докато в редица западноевропейски държави по-голямо значение имат застраховките на живота, здравето и имуществото.

Сред обсъжданите възможности са модели, при които застраховането на жилището носи данъчни облекчения, както и създаването на механизъм за покриване на климатични и катастрофични рискове с участие на държавата и застрахователния сектор.

Сезонна „Гражданска отговорност“ за мотористите

Напредък има и по искането на мотористите за сезонна застраховка.

КФН е сформирала работна група с представители на мотообщността и вече са подготвени конкретни текстове. Очаква се те да бъдат изпратени в Народното събрание за обсъждане.

Ако депутатите приемат необходимите промени в Кодекса за застраховането до края на годината, сезонната застраховка може да стане факт още за следващия мотоциклетен сезон.