23 милиарда евро за България: парите идват, но готова ли е държавата

23 млрд. евро. Това не е просто число в европейска бюджетна рамка. Това е сума, която може да промени цели сектори от българската икономика, да модернизира инфраструктурата, да ускори дигитализацията и да даде на страната възможност да навакса част от натрупаното през годините изоставане. За периода 2028–2034 г. България може да разполага с до 23 млрд. евро безвъзмездна европейска помощ, според оценка, цитирана от вицепремиера Асен Пеканов. Само че европейските пари никога не са били проблемът на България. Проблемът е какво правим с тях.

През последните години страната свикна да говори за европейските фондове като за даденост. Милиарди се превърнаха в обичайна част от политическия речник, а „усвояването“ често се представяше като самостоятелна цел. Построен път, ремонтирана сграда или закупено оборудване автоматично се превръщаха в доказателство за успех. Но усвоените средства не са непременно добре инвестирани средства.

Новият европейски период ще бъде по-труден. Финансирането ще бъде по-силно обвързано с реформи, конкретни резултати и изпълнение на определени приоритети. Това поставя България пред далеч по-сериозно изпитание от обичайното подаване на проекти и провеждането на обществени поръчки. Ще трябва да има ясна визия какво искаме да променим с тези пари.

А точно тук държавата има сериозен дефицит.

България често работи на принципа „каквото може да се финансира, това ще направим“, вместо първо да определи какво действително е необходимо. Така европейските средства рискуват да се превърнат в сбор от отделни ремонти, строителни обекти и програми, които носят краткосрочен политически дивидент, но не променят икономическата среда.

23 млрд. евро могат да изградят конкурентоспособност. Но могат и просто да запълнят дупки.

Разликата ще бъде в приоритетите. Ако значителна част от средствата отидат към образование, научни изследвания, технологии, енергийна независимост, модерна транспортна инфраструктура и производителност, ефектът може да се усеща десетилетия. Ако обаче се разпилеят между хиляди проекти без обща стратегия, след седем години България може да се окаже с много нови обекти и твърде малко нова икономика.

Има и още един проблем — политическата нестабилност. Европейските програми изискват дългосрочно планиране, докато българската политика често мисли до следващите избори. Един кабинет започва реформа, следващият я променя, а третият обяснява защо предишните са виновни. Междувременно сроковете текат, проектите се забавят, а възможностите се губят.

Затова следващият европейски бюджет ще бъде своеобразен тест за България. Не само за администрацията, а за цялата политическа система. Ще стане ясно дали държавата може да мисли отвъд един мандат, да поставя измерими цели и да носи отговорност за резултатите.

Защото Европа може да даде парите. Не може да даде вместо нас стратегия, контрол и политическа воля.

23 млрд. евро са историческа възможност. Но ако България продължи да измерва успеха с това колко милиарда е „усвоила“, вместо с това колко по-богата, производителна и конкурентоспособна е станала, следващото десетилетие ще бъде поредният пропуснат шанс. Парите могат да дойдат, но дали държавата ще бъде достатъчно подготвена, за да ги превърне в развитие.

Материалът е подготвен от Отдел „Вътрешна информация“ на Агенция БГНЕС