България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Цените на храните и безалкохолните напитки в България са се увеличили с 54% за пет години – от август 2021 г. до август 2026 г. Това е вторият най-голям ръст в Европейския съюз след Унгария, където увеличението достига 57%, показва анализ на Euronews на база данни на Евростат.

Въпреки значителното поскъпване на храните, покупателната способност на хората, получаващи минимална работна заплата, се е увеличила през същия период.

Сравнено е количеството храна, което може да бъде закупено с една брутна месечна минимална заплата през август 2021 г. и август 2026 г. Според изчисленията България е сред държавите, в които този показател се е увеличил с над 20%.

За сравнение, в Малта покупателната способност на минималната заплата спрямо цените на храните е намаляла с 6%. Спад е отчетен и във Франция – 4%, и Испания – 5%.

Най-голямо увеличение на количеството храна, което може да бъде закупено с минимална работна заплата, е отчетено в Сърбия и Черна гора – по 37%. След тях са Хърватия, Албания, Румъния, Унгария, България и Литва, при които ръстът е над 20%.

За периода минималните брутни месечни заплати са нараснали значително в редица европейски държави. В Унгария увеличението е 93%, в Германия – 46%, в Испания – 29%, а във Франция – 20%. Данните за промените в заплатите са изчислени в местните валути.

В същото време храните са поскъпнали средно с 34% в ЕС между август 2021 г. и август 2026 г. След Унгария с ръст от 57% България е на второ място с 54%, а Румъния е с 53%. Най-малкото увеличение в ЕС е отчетено в Кипър – 21%.

Сред големите икономики в ЕС храните са поскъпнали с 25% във Франция, 30% в Италия, 34% в Германия и 35% в Испания.

Анализът отчита, че цените на храните в Европа са започнали да се повишават още преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Войната допълнително е увеличила разходите за енергия, торове и транспорт и е повлияла на селскостопанските пазари.

Показателят за покупателната способност на храните не отчита данъците, наема и останалите разходи на домакинствата. Той показва единствено как се е променило количеството храна, което може да бъде закупено с една брутна минимална работна заплата.

В анализа са включени 26 европейски държави със законоустановена минимална работна заплата.

Новини

Коментари

България
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата