Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Жилището се превръща в един от най-видимите маркери за различията между поколенията в Европа. За младите европейци самостоятелният живот все по-често е въпрос не само на личен избор, но и на достъп до достатъчно пространство и жилище, което може да бъде платено. В България този натиск е особено отчетлив: страната е сред държавите с най-висок дял на младите хора, живеещи в пренаселени домакинства, предаде БГНЕС.

Според актуализирания анализ на „Евростат“ през 2025 г. 26,9% от младите хора на възраст 15–29 години в ЕС са живели в пренаселени домакинства. За цялото население делът е 16,8%, или с 10,1 процентни пункта по-нисък. „Евростат“ отчита, че във всяка държава от ЕС младите са по-засегнати от пренаселеността на жилището в сравнение с населението като цяло.

България е сред трите държави с най-висока стойност на показателя — 52,8% от младите между 15 и 29 години живеят в пренаселени домакинства. Пред страната е Румъния с 60,4%, а Латвия е на второ място с 54,9%. „Евростат“ посочва, че разликата между младите и общото население е най-голяма именно в България — 20,3 процентни пункта, следвана от Гърция с 20,1 и Румъния с 20,0 процентни пункта.

Проблемът е особено концентриран сред най-младите. В България, Румъния, Латвия, Хърватия, Литва и Гърция повече от половината от хората на възраст 15–19 години живеят в пренаселени домакинства. В Румъния делът достига 65,5%, а в Гърция — 50,1%. При България разликата между групите 15–19 и 25–29 години е 14,7 процентни пункта.

Тази картина се вписва и в по-широкия модел на напускане на родителския дом. През 2024 г. средната възраст в ЕС е 26,2 години. В България тя е 28,2 години, в Румъния — 27,3, а в Гърция — 30,7 години. За сравнение, във Финландия младите напускат родителския дом средно на 21,4 години, в Дания — на 21,7, а в Швеция — на 21,9.

Разликите не могат да се обяснят само с цените на жилищата. Самият „Евростат“ отбелязва ролята на семейните и културните модели, пазара на труда, партньорските отношения и финансовите възможности. Данните обаче очертават отчетлив модел: в част от държавите, където младите остават по-дълго при родителите си, пренаселеността е по-разпространена.

Другата страна на жилищния натиск е цената. През 2025 г. 9,1% от младите европейци са живели в домакинства, които отделят най-малко 40% от разполагаемия си доход за жилище, при 7,7% за населението като цяло. Най-високият дял е в Дания — 26,9%, и Гърция — 25,6%. При възрастта 20–24 години натискът е най-силен: 11,1% от младите в ЕС попадат в домакинства, които отделят поне 40% от дохода си за жилищни разходи. В Гърция този дял е 28,1%, а в Румъния — 17,5%.

Така европейската картина очертава два различни, но свързани проблема. В държави, в които младите се отделят по-рано, жилищните разходи по-често натежават върху доходите. Там, където напускането на родителския дом се отлага, по-често се наблюдава пренаселеност. Гърция е особено показателна, защото съчетава късно отделяне от родителите с висок жилищен разходен натиск.

За България статистиката показва едновременно и двете измерения на жилищния проблем, но най-ясно се откроява пренаселеността. Тя не е само характеристика на жилищния фонд, а и показател за това колко дълго младите остават в дома на родителите си и при какви условия започват самостоятелния си живот. В европейски контекст България се оказва в групата на държавите, при които преходът към жилищна независимост е най-силно свързан с ограниченията на наличното жилищно пространство.

Новини

Коментари

България
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата